Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Станкова

 Облечени с вятър

 

Весела Димова. "Кръговрат". Изд. "Сдружение "Словото". 2002Шеста поредна стихосбирка на Весела Димова. Нов продукт на Сдружение "Словото".

Амбициозният екип на Мартин Митов за пореден път доказва както професионализма си, така и естетското си чувство и голямата отговорност, която поема пред българската литература. Стихосбирката "Кръговрат" е изпълнена блестящо. Съдържание и форма абсолютно се допълват. Трябва да се спомене, че това е една от малкото книги, в която не можах да открия печатна грешка. Чест прави на електронните майстори изпълнението им върху хартия. Има надежда, че книгата ще остане нужна!

Разбира се, важно е съдържанието. Замисляме ли се какво носи думата съдържание? Едва ли. Не се замисляме за неща, които се знаят. Но струва си да гледаме на думите по друг начин. Тогава те значат друго. СЪД - ДЪРЖА - НИЕ. Съд, държащ знание.

Мисля, че това е стихосбирката на Весела Димова. Когато я прочете, човек остава с впечатлението за тяло, из което се движи в непрекъснат кръговрат познанието на духа. Стиховете не са спокойни. Поетичните образи са сенки, които се обличат с вятър. И сякаш всичко се извършва нощем - време на тайнства и неясни силуети, време, когато само спомените са ярки и цветни.

Светът на Весела Димова е поетичен и женствен в най-добрия смисъл на думата. Несподелен, отхвърлен, изтъгуван, но не примирен. Има някаква пулсация в стиховете, движението не е неизменно, а поглъщащо. Духът е гладен и всяко негово преминаване по кръговрата е извършено с цел. Целта е една - да се погълне още един миг, да се погълне още един цвят, да се погълне още една любов, още една нощ, още една самота и още неща, без които не можем.

Поезията е интимно занимание. Поетите не разказват истории. От тях получаваме само вкуса на историите, на тъгата, ароматите на спомените, тишината на сълзите, остриетата на тревните стръкове. Поезията провокира. Тя е катализатор на собствената ни чувствителност. От поезията получаваме само самотност. Тя е изкуството, породено от друго - музиката. Техният синтез ражда песента и излишно е да казвам кога човек има нужда да запее. Любовната поезия има муза. Ерато и Весела Димова явно добре съжителстват. И нека това продължи дълго.

Българската литература

© 2002 Литературен форум