Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Палми Ранчев представя:

Още за обект "Дръзкия"

 

"Дело за оперативна проверка № 23998 на база сигнал за противодържавна агитация и пропаганда и връзки с изменници на родината от януари 1984 г. Делото се води по линия художествено-творческа интелигенция, оперативен работник: Янис Стойчев Груйчев. Лица от оперативен интерес: Атанас Василев Славов - писател, Иван Кирков - художник, Румяна Узунова - радио Свободна Европа, Русчо Тихов - преводач, Нели Холевич - икономист." Чета досието на художника БОГДАН БЕНЕВ, с псевдоним "Дръзкия".

- Чувстваше ли се следен преди да си прочетеш досието?

- Имах някои опасения. Не предполагах, че всичко е било толкова организирано. И жалко, че хората, които са доносничели, останаха скрити. Кой е агент Цветан, кой е Динев. Разбрах само за двама-трима. Трябва да отворят досиетата напълно, без посредници. И да лишат ченгетата от право на държавна работа.

- Някои от тях претендират, че са работили в полза на държавата.

- Как ще работят, когато тогава бяхме с ограничен суверенитет.

- Откога членуваш в Съюза на художниците?

- Да речем от 68-ма, или 72-ра. Без значение. Приеха ме за разнообразие.

- Какво ще рече това?

- Имаше главни роли и важни актьори. Аз бях в масовката.

- Защо смяташ, че е имало нужда от масовка?

- За да покажат, че изкуството у нас е демократично и масово.

- Кога завърши академията?

- Много отдавна. Вече съм забравил. После две години специализирах във Вайндзее. Имам докторат за "Обратната перспектива в изкуството на Изтока и Запада". И това бях го забравил.

- Защо не те избраха за главна роля?

- Управляващите ги интересуваше само верността към идеите на Партията. При мене нещата тръгват накриво отдавна. Завърших немски католически колеж в село Бардарски геран, където ми преподаваше Блажения Босилков. И предишният папа Пий Лъв еди-кой си.

- Това не е ли причината за отношението към теб по-късно?

- Тогава бях дете. А имах и антифашистка дейност. Веднъж счупих с топка портрета на Хитлер.

- Католик ли си?

- Не вярвам в религията. Дори смятам, че най-големият престъпник под слънцето е Христос. Колко злини се извършени и колко хора са избити, все в негово име.

- Не вярваш ли в отвъдния живот?

- Това са глупости. Комунистите лъжеха с комунизма. Поповете с рая. Капиталистите с парите. Лъжците са най-богати: Папата, комунистите, капиталистите.

- Как живееше по онова време?

- Издържах се с приложна работа в "Народна просвета", "Народна младеж", "Български художник". Правех главно научно-популярната литература. Техниката ми е хоби. Имам дори авторско свидетелство за изобретение: "Флюс за почистване на емайл от емайлирани проводници". Издадоха мои книги в Япония. Имах покана, но я скриха. Правех и запазени марки. "Дом за хумор и сатира" в Габрово, ИЗОТИМПЕКС. Направил съм запазения знак на АЕЦ "Козлодуй".

- Браво на тебе!

- Няма нищо за "браво". Получих двеста лева. И бат Теньо, маркаджията, ме намрази. Защото той беше започнал да прави марката, не я харесаха, и случайно се спънаха в мене.

- "Дръзкия" може би не е достатъчно дързък?

- Какво общо има тук дързостта. Трябва да има кой да те бутне напред. Това е индустрия, политика, борба за име. И на Запад нещата често са абсурдни. Идиотщини се продават за баснословни суми.

- Не смяташ ли, че абстрактният маниер на рисуване е вътрешно състояние, и в твоя случай доста различно от общоприетото?

- Аз никога не съм бил борец за каквото и да било. Рисувам както обущарят прави обувки. Много хора с партийни билети рисуваха и по-абстрактно. Например Недко Солаков, който публично си призна, че е от Шесто. Той правеше инсталации и работи, които бяха немислими по татово време, взимаше и награди. Когато се обърна палачинката, го приютиха в СДС.

- Съжаляваш ли, че не намери път към управниците?

- Моята природа предопределя отношението ми към властта. Не мога да се подмазвам. През 89-а, когато всички викаха СДС, аз виках КДС. Виждах, че всичко е порнография, измама, сценарий.

- Започвам да мисля, че и по времето на социализма, и сега, по-адаптивните печелят.

- Откри Америка. Въпросът не е в рисуването. А в съпричастността към някаква идеология. Не се отнася само за мене, а за всички, които нямаха червени билети. Не бяха ченгета, и не участваха в играта. Сега е приблизително същото.

- Генко Генков, например, се открояваше съвсем нестандартно.

- Той имаше късмет. Понеже пие и е безобиден. Покровителстваше го Светлин Русев, който тъпчеше Казаков. Казваше му: с тия пирографии къде си тръгнал бе, момче? Направиха изложба в Париж - Светлин, Дечко Узунов и Казаков. В "Работническо дело" пишеше, че първите двама направили изложба и им откупили картини. А бяха откупили само от Казаков. Сега Светлин има най-много негови картини.

- Животът е странен.

- Казаков беше от село, рисуваше селото и го интерпретираше по специфичен начин. Това предизвика огромен интерес в чужбина. Имаше голямо желание да направи стенопис, но не му възложиха. Направи великолепни стенописи на частна къща в Божурище. Но не се погрижиха за него и го оставиха в Божурище да умре като куче.

- Светлин Русев има ли пръст в цялата работа?

- Не директно. Той просто не му обръщаше внимание. Интересуваше го друго. Започна гюрултията в Чили и той заплака за тях. После за други. Неговият плач беше интернационален и се заплащаше.

- Ще дойде ли времето, когато естетическите критерии ще са основни?

- На Запад не е по-различно. Там мениджъри залагат на художника, създават му име и го продават. А име се създава трудно. Тук, в ролята на мениджър, в продължение на доста години, беше държавата, която стоеше зад няколко имена.

- Защо не беше верен на идеите на Партията?

- Виждах, че са фалшиви.

- Сега, когато страната се американизира, по-добре ли е?

- Не сме народ, а мърша, казва Пенко Славейков. Преди на всяка втора дума повтаряхме Великият Съветски Съюз. Една другарка от Политбюро спореше със съветските другари кой кого обича повече - ние тях, или те нас. Тези, които и преди, и сега, са на предните позиции, са путьовци. Старчоците, синовете и дъщерите им, възпитани как да си наместват задниците. Те повтарят - Америка, та Америка.

- Каква беше твоята идея в онези години?

- Просто не обичах постоянно да ми набиват в главата Съветския Съюз. Първо направление, второ направление. Беше досадно. Това, което сега се прави с американците. Отново глас имат ибрикчиите.

- Как виждаш бъдещето?

- Българите ще изчезнат от това привлекателно в географско отношение място. Ще останат само циганите и турците. Като обслужващ персонал. Ще играят кючек, ще лъскат обувки.

- Не ти ли тежи, че загуби много приятели покрай отварянето на досието си?

- Ни най-малко. И преди някои ги подозирах. Но поддържах отношения с тях. Сега не поддържам.

- Още поддържаш творческия си нагон?

- Аз съм като пружина, която се развива. Развиване, което се нарича живеене. Един ден ще се развия докрай.

- Всеки ден ли рисуваш?

- Как можеш да си го представиш? Това го прави само някой амбициозен идиот. Моето, убеден съм, е хронично заболяване: алекситимия. Характеризира се с желание за деятелност. Спокойният човек не прави нищо.

- Разбирам иронията ти. Но, питам се, колко ли от амбициите ти не са осъществени?

- Всичко е суета. Отдавна го разбрах. Има хора, които живеят с илюзии и умират с тях. Дори и да си гениален, няма ли кой да те изведе в орбита, оставаш неизвестен. Не само аз, много хора така са отишли по дяволите. Има съдба и късмет.

- Надяваш ли се, че някога ще има по-голям интерес към творчеството ти?

- Човешкият живот е миг. И желанието на човека да остане е жалко. Цялата планета сега е в период на геологическо затишие. Никой не знае какво ще последва. От старата култура са останали камъните. От новата какво ще остане - компютрите ли?

- Ти какво препоръчваш?

- Да си налягаме задниците. И да си гледаме работата. Или както е казано: всеки обущар при своите калъпи.

- Нека си представим ситуация, в която се появява милиардер - ценител на твоите картини.

- Веднага ще купя един-два тона хартия. Ще отида в първата луксозна печатница и ще отпечатам всичките ти стихове. Не си ли доволен?

- Дано не ме забравиш, ако се случи.

Българската литература

© 2002 Литературен форум