Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

Трапезарията на европейския дом

 

Понякога нетърпеливо и напористо настояваме да видим по-скоро родината си в европейския дом, но една случка в столична гостилница от веригата "Макдоналдс" ме убеди, че милостта и уважението към собственото достойнство изисква да се осъществи пълноценната и жизненонеобходима за това предварителна подготовка.

Попаднах в споменатата гостилница не заради себе си, а за да доставя радост на дъщеря си, която, като всяко дете, е покорена от подкупващия външен блясък на изисканата и уютна обстановка.

Имайки предвид цената на прочутото задокеанско меню, аз бях само съзерцателен придружител на детето си и може би тъкмо затова забелязах, че в трапезарията има и други, съвсем самотни съзерцатели. На празни маси около нас бяха насядали възрастни хора, които отначало ми заприличаха на посетители, пазещи места за свои, всеки миг очаквани да пристигнат, носейки таблата с поръчаното, приятели или роднини. Скоро обаче разбрах, че тези често нервно сменящи местата си от маса на маса възрастни хора не са дошли тук, за да бъдат почерпени от някой по-млад свой роднина. Те просто със зле прикрито нетърпение изчакваха преситеният посетител - в повечето случаи злоядо дете, да си тръгне, оставяйки за тях върху таблата си не винаги оскъдните, но вече ничии хранителни остатъци.

Благодарен съм на Бога, че се наложи да отидем с дъщеря ми до умивалнята и така ни бе спестена гледката на "разтребвани" по този начин от бедняшка ръка маси. Разбира се, и по време на моето следване, още преди 1989 г., ми се бе случвало да видя в студентския стол възрастни хора, които не се стесняваха да седнат дори на една маса с нас и да дояждат останките в чиниите на отдавна привършилите с обяда и напуснали трапезарията колеги. Тогава купоните за студентски стол бяха евтини и ние си мислехме, че това старческо поведение се дължи на душевно заболяване.

Днес, 13 години по-късно, когато бяхме дошли с дъщеря ми във вече утвърдената и у нас световноизвестна гостилница, една старица бе седнала на съседната маса със старомодното намерение да изчака евентуални хранителни остатъци от почерпката ни. И сега неловкостта на положението бе по-голяма, защото бедняшкото облекло на старицата рязко биеше на очи сред изисканото обзавеждане на трапезарията. На фона на приветливо усмихнатия и образцово облечен обслужващ персонал на гостилницата, на фона на излъчващите обичайното спокойствие и задоволство лица на редовните посетители, злочестината на гладната, а може би и бездомна старица изглеждаше още по-голяма. Страданието й вече звучеше и като последица на жесток, преднамерен цинизъм.

Изведнъж ме стресна мисълта, че ако при своята сегашна бедност България влезе в Европейския съюз, тя би имала участта на гладуващата, събираща огризки старица. Тогава не само че никой от чуждите и заможни посетители не би поискал да я погледне, но и за собствените й, обичащи я синове и дъщери нейната окаяност би била мъчителна, непоносима гледка.

Мнозина мислят, че злочестината на бедстващите народи се корени в материалната им бедност, в паричния недоимък. Основната причина за разорението и голямата окаяност на тези държави е обаче духовната, нравствената оскъдица. Живели дълги години под безбожно и насилническо управление, подобни народи живеят, движени не от упование в Бога, а от безверие и пораженческо отчаяние. Дори и тези, които смятат себе си за първенци на такива общества, насаждат чрез настървеното злоезичие на ежедневниците и дори чрез личните си изявления безнадеждността на партизанското, подменящото нравствените стойности виждане за обществото. Разграничението между една или друга политическа партия подменя същинското и същностно разграничение между нравствено и безнравствено. Разбира се, Йоан Богослов, имайки вероятно предвид светските властолюбиви и безчестни противоборства, направо е написал, че светът лежи в лукавия, но важното за простосмъртния човек с християнско упование през 21 век е и да знае, че именно възкръсналият и възнасящ се в небесата Спасител е казал: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята". Вярно е, че царството на Христос, както самият Той е потвърдил, не е от този греховен свят, но все пак Неговата всемогъща длан закриля всеки, който иска да се избави от греха.

Дори и материално най-бедният човек би могъл да изпере дрехите си, да си потърси с упование в Христос някаква работа, когато знае, че именно за Спасителя е казано: "Който вярва в Него, няма да се посрами". Делничното, независещо от редките празнични церемонии доверие в Бога би се укрепило, ако на мнозинството от хората се припомняха последните думи на Христос при възнесението, потвърждаващи постоянно съпричастие чрез Духа: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света". Обществото би напреднало, ако служи на истинната, духовна утеха.

Българската литература

© 2002 Литературен форум