Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Делото приключено?

Щази, Инге и Стефан Хайм

Именитият германски писател Стефан Хайм умира в края на 2001 г. на 88-годишна възраст в Йерусалим, където участва на конгреса, посветен на Хайнрих Хайне. Около една година преди смъртта му излиза от печат неговият роман "Архитектите", написан още през 1964/65 година, но останал поради строгата цензура в ГДР непубликуван. В него авторът прави "дисекция" на причините, довели ГДР до крушение. Пагубните резултати, пише Хайм, се дължат на кастата от политици и функционери, която гради своята образцова държава на основата на самоизмама, нацистки принципи и доносничества. В книгата са обрисувани "Строителите" на тази държава, за която метафорично се застъпват и гарантират възхода й онези архитекти на ГДР, които създават Алеята на Световния мир - по примера на някогашната Сталинска алея в Източен Берлин.

Приблизително по същото време в Берлин излиза и друга съвременна книга - сборник с разкази, чийто автор е Инге Хайм, съпругата на Стефан Хайм. Между 1980 и 1982 година тя пише множество къси разкази, рефлектиращи огледално на езика на берлинския диалект всекидневието на ГДР. Лайтмотивът на темите, които вълнуват Инге Хайм, е синтезиран в нейния постоянен въпрос: "В що за държава живея аз?" като акцентът се поставя на доносничеството, проникнало в живота на всеки гражданин, на фигурата на доносника, който слухти през стената. Стефан и Инге Хайм се запознават през 60-те години край един мотел при Битерфелд.

 

- Госпожо Хайм, посветили сте книгата си "Хората от моята улица" на една определена личност, наречена от Вас Лулу. Кое е това лице?

- И. Хайм: Моят ангел пазител. Ако човек е имал силата да преживее това време и тези години, съществува и необходимостта от такъв ангел.

- Ангел пазител - от кого?

- И. Хайм: Например от Държавна сигурност. Това, което претърпяхме, беше много сериозно, но случваше се да придобие характера и на игра. Човек трябваше постоянно да обмисля това, което прави.

- Защото Щази се опитваше да вкара клин помежду ви?

- И. Хайм: В заплануваните от тях мерки това бе дори точно формулирано: "Манипулации, целящи разединението на брака. Подкопаване на съпружеските отношения". Не твърдя, че бракът ни е бил винаги хармоничен. Имало е и кризисни моменти, спорове. Но тогава все отново се налагаше да премисляме: Кой ще се възползва от нашата раздяла? Щяхме да постъпим както те искаха, а бяха го постигнали вече с мнозина. Действително във всеки брак съществуват проблеми, но когато и други се намесят, колата лесно може да се обърне. Мнозина наши приятели се разделиха или разведоха под влиянието, което Щази упражняваше върху тях.

- Подозирахте ли, господин Хайм, до каква степен Щази се приближава до индивидуалната Ви жизнена сфера?

Ст. Хайм: О, Боже мой, та Щази бе плътно до нас. Те имаха ключ от писалището ми, от сейфа ми, ключ от дома ни. А когато бяхме извън града и се върнехме, можеше да се види и да се усети, че е имало хора, които са оглеждали, претърсвали.

И. Хайм: Обаче тогава много неща не ни бяха известни, нито пък сме ги предполагали. Напротив. Всъщност аз бях по-бдителна и вярвах, че познавам другарите си. Когато понякога казвах мнението си, съпругът ми отвръщаше: Човек, ти само си въобразяваш, или страдаш от мания за преследване.

Ст. Хайм: Наистина не вярвах, че нещата са толкова лоши. Когато ни се разреши да видим досиетата си, към които се прибавиха сега нови томове, имаше и снимки. Те бяха фотографирали всичко в дома ни, всяка чаша в бюфета, всяка обложка на книгите и, естествено, хората, които ни посещаваха или с които на рождени дни сме отивали на ресторант. Живееше се в една изключително странна публичност, в една направо полицейска публичност.

- Вашата книга "Архитектите" описва с голяма последователност готовността на хората да се примиряват с подобни ситуации, започвайки да изграждат живота си на житейски лъжи.

- Ст. Хайм: Това е най-лошото. Жена ми и аз се възпротивихме и не го направихме. Искахме да живеем честно.

- В "Архитектите" разказвате за хора с "вградено двойно дъно" и "каучукова съвест", съответно със "супереластична съвест". Дали тази безсъвестност се превърна и в съдбовна участ на ГДР?

- Ст. Хайм: Да. Поради това, че хората бяха принудени да се преструват на такива каквито не са, да лъжат. Правителството също не знаеше на кого може да разчита, кой е "за" и кой "против" него. А когато се изгражда едно общество, не е възможно да се борави с хора, които лъжат, тук честността е задължителна за всекиго. От горе надолу.

- Как би изглеждала днес една държава във Вашата архитектурна визия?

- Ст. Хайм: Хм, това е архитектурната мечта, така че всички ние сме повече или по-малко архитекти.

- Господин Хайм, Вашият роман се възприема невероятно автентично, така че понастоящем въздейства като исторически труд, с прецизни психограми на генерацията, положила основите на ГДР.

- Ст. Хайм: Когато го написах, ето вече 30 години оттогава, беше съвременен роман, в който се разглежда времето, в което ние живеехме. Но тъй като не можеше и не биваше да се публикува, след като ръкописът се залежа, се превърна, без аз да допринеса с нещо за това, в исторически роман. Това е книга, която разглежда историята, безспорно, един много съществен момент от историята на Германската демократична република. Това е времето непосредствено след ХХ партиен конгрес на съветската комунистическа партия, когато Хрушчов внесе промяна в целия политически живот на Източния лагер и се почувства влиянието, което този конгрес упражни върху ГДР. И ако прочетете това днес, ще ви стане ясно защо тази ГДР рухна накрая така жалко, защо не можа да просъществува.

Като излагах болезнените въпроси на нашето време, се опитах да намеря отговор и на причините, които са ги предизвикали. Смятах по този начин да гарантирам съществуването на ГДР. Ала не ми се удаде. Цялата постройка рухна, не само ГДР, но и Съветският съюз и целият Източен лагер. Обаче причините, които доведоха този срив, можете да проследите в тази книга, представени не теоретично, а чрез живота на характерите, които съм обрисувал.

- В даден момент Юлия, съпругата на архитекта, рефлектира конкретно основната тема с възгласа: "Щом една част от живототворящата, многообещаваща идейна система съдържа грешки, тогава и други части биха могли също така да се окажат грешни. Щом като социалистическата архитектура, така както се учи и практикува, е била една измама, тогава и социалистическото правосъдие би могло да бъде приложено погрешно". Дали под това Вие разбирате процеса на познание, който за Вас е много съществен?

- Ст. Хайм: Това е точно така, защото въпросът на тази жена се отнася пряко до живота й. Нейните родители са били арестувани в Съветския съюз, майка й е починала в лагер. Баща й, бившият депутат от Райхстага, Голтц, е бил екстерниран, изхвърлен от Съветския съюз и предаден на нацистите. При Брест Литовск той скача през перилото на моста на граничната река и бива застрелян. Така започва книгата, с тази сцена. Обаче истината е за Юлия все още неизвестна.

- Идеологическите архитекти обичат да строят идоли. Този култ към личността направи ли хората по-безпомощни?

- Ст. Хайм: Така нареченият култ към личността бе нещо, което трябваше да се премахне. Наричаха култ към личността нещо, което далеч надминаваше възвеличаването само на собствената личност или тази на съответния водач. Това бе цяла една форма на живот, цяла архитектура, стил на живот. Затова книгата ми се нарича "Архитектите" и се радвам, че е така, защото разобличава именно тази архитектура на живота.

- Господин Хайм, кое е за Вас най-доброто пожелание към съвременните архитекти на една държава, достойна за хората, които живеят в нея.

- Ст. Хайм: Архитектура на държавата в смисъла на така наречения социализъм вече не съществува. Архитектурата на съвременността е под контрола на богатите хора, на индустриалците и банкерите. И ако се огледате какво се строи например на Потсдамерплац или някъде другаде, не съм напълно сигурен дали е наистина това, което желая, което смятам за красиво и усещам като красиво. Не е изключено да съм старомоден. Може би една красива къща в стил бидермайер ми харесва повече, ала не върви да поставим на Потсдамерплац сграда от времето на бидермайер, така че се налага да търсим нови форми.

Из сп. "Хорх унд гуг" 1/2002

Преведе от немски със съкращения: Д.Илинова

Българската литература

© 2002 Литературен форум