Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

В традицията

Гео Милев

Из "Кратка история на българската поезия"

 

Големият поет П. К. Яворов е, след Ботйова, една втора еманация на расовия гений. Само че - еманация на един обратен комплекс от енергия, събрана в колективния дух на българското племе; скърбите, мъките, страданията, ужасът на петвековното робство, легнали дълбоко в българската душа - дълбоката всенародна горест, отразена в нашите народни песни, която всеки от нас носи в душата си като кръвно наследство, предавано от прадеди на внуци. Яворов бе призван да отпечата в поетическо слово тая горест на прадедите, да понесе като поет нейния тежък кръст. Яворов е съдба: "козел отпущения". И неговата поезия: епилог. Страданието, което е постоянна тема в поезията на Яворов, не е негово лично; защото не може да има толкова голямо лично страдание. То е колективното всенародно страдание на миналото - тъмно наследство в душата на поета. Яворов започна като жизнерадостен поет; неговият младежки устрем бе в унисон с устрема на освобождаващия се в своето съзнание народ: Яворов бе народник, социалист, революционер - пълен с вяра и жар. Но дойде погромът на македонското въстание от 1903 - погром и за самия Яворов. Един силен удар отвън, който разчупи покривката на Яворовата душа и разпечата скритото в нея наследство от всенародна горест. Яворов отвърна поглед от външния свят - обърна поглед навътре в себе си, за да види себе си обременен с наследственото проклятие да понесе и изрази в поетическо слово колективния ужас на миналото...

...Неговата съзерцателна поезия ражда сама по себе си нуждата от символистични похвати и мистично-патетичен език. Яворов създаде своя - нова - поетическа форма. По сила на израза неговите стихотворения остават и до днес непостигнати. Без съмнение, най-големият поет на българското слово: поет от величината на един Байрон, един Бодлер, един Верхарн или който и да било от най-големите лирици на световната поезия. Като еманация на българския гений, той манифестира ценностите на психологическа мъдрост и богоискателство, зачнати чрез вековното страдание в утробата на българската душа, а едновременно с това - и пълния обем на творческата мощ на българския гений Съвършенството в стих и език, което достигна българската поезия чрез Яворов, заедно с естетическите напътствия на Пенча Славейков остават като изходно начало за цялата следваща генерация поети...

Иван Мешеков

Из "П. К. Яворов - поет богоборец"

Чувството за любовта

 

...

То е едновременно "щастие и горест, и беда", любимата жена - "ангел и вампир". Също в смъртта е неговото разрешение - начало и край. Самата любов у Яворов е едновременно в страха от смъртта и в копнежа за смъртта...

...Любовта у Яворов е "плът и дух на самотата". Когато самотникът, несретникът, "измъчен в безсмислен път и труд", не може повече да понася "мрака", "злото и порока" - света и себе си, когато "мълчи съдействено нощта с мълчанието будно на самата вечност", тогава потребността от любов у Яворов е:

1) потребност от сподяла, участие, утеха, от изповед, от светлина сред мрака, от спасение пред гроба:

Слова, на изповед слова в душата ми

се раждат, мрат -

въглени, които пламват - въглени,

които светят в моя път...

2) потребност от свидетелствуване на светлото, доброто, нежното начало у него:

Ела свидетелствувай -

в мрачна безнадеждност,

как чезна за доброто,

как му вярвам аз;...

Дотук любовта у Яворов би била като обичта му към неговата сестра - най-братска, най-чиста, духовна - на измъчен нещастник, "пустинник". Защото тя е:

3) потребност от почивка, "покой" при човека или още тя е:

4) потребност от майчина любов като защитница от смъртта:

страшно ми е тука, майко, сам:

безсънна мисъл трови дух

с горчиви глътки... -

или като защитница, бдяща над своя "паднал син" и над "невинността":

...пред волята ми безпощадна

на невинността защитница бъди -

или, най-сетне, като спасителка от самоубийство.

Аз всичко съкруших, но ето всичко оживява

вдън твоите очи - и тям живее

в глъбините;

аз всичко угасих, но ето

всичко засиява

от бликнали лъчи, на твоя поглед

от лъчите.

Но любовта у Яворов е преди всичко:

5) стихия на пола, на кръвта, вездесъщата стихия. Безпощаден, сляп в алчността на инстинкта, в любовта, той е безсилен да се освободи от властта й над него - хищник и жертва едновременно:

... И сляп ща тебе похаби,

безсилен мене щеш уби...

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ

Българската литература

© 2002 Литературен форум