Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

Тончо Жечев

За поемата "Нощ"

 

...По темперамент, по нагласа Яворов е поет на полюсите като Ботев - "силно да любят и мразят". У него няма нищо от поетите на полусенките, на здрача, на полутоновете, затова е привлекателен при него мотивът за нощта като полюс на деня. Това е част от неговото светоусещане, за него денят и нощта символизират здравото и болното, строителното и разрушителното, живота и смъртта, рая и ада. За него нощта е полюс на светлината, на разума, на градивното начало у човека, за разлика от инстинктите, от тъмните предчувствия, от разрушителните стихии, които човек носи в себе си. Има нещо дуалистично, богомилско в цялото това усещане. За Яворов нощта символизира всичко тъмно, неясно, заплашително и в природата, и вътре в човека. Във всеки случай темата за нощта преминава през цялата поезия на Яворов наравно с темата за любовта и смъртта. Самото понятие "нощ" при него е многозначно.

Поемата е създадена през януари-февруари 1901 г., след това поетът многократно се връща към нея, дори последната й редакция е през 1914 г. Неговите поправки засягат не само формата, но и съдържанието на поемата. Най-общо може да се каже - характерното за редакциите на "Нощ" е, че се върви от конкретното към обобщеното, към предаването на по-общ смисъл на казаното и преживяното. Всички поправки могат да се разберат и видят само от една - те са в този дух. Най-напред поемата е трябвало да се казва "Една нощ", а става "Нощ". Само тази поправка е достатъчна да се види посоката на търсения у Яворов.

Поемата "Нощ" е средищно произведение на Яворов, синтез на неговите усилия дотогава и прозрение за неговия път след това. Тя е първото свидетелство за кризата - и морална, и естетическа, дълбок и мъчителен самоанализ. Тя сякаш е написана да ни въведе в самия въртоп на прелома у поета, на душевната му криза и драма, на преминаването му от ясни жизнени социални вълнения към екзистенциални вълнения, от екстравертна към интровертна реакция на всичко, което го обкръжава. Пренасочване на погледа от това, което ни обкръжава, от социалната среда, от социалните и национални борби към вътрешния живот на личността, към нейната нова модерна драма. Това е поема, която сякаш нарочно иска да ни въведе в ада, в мрака и ужаса на откъсването от дотогавашното, най-общо казано, традиционно съзнание към индивидуално и индивидуалистично съзнание, преоценка на всички ценности, потъване в бездната на новото индивидуалистично съзнание, в тъмните глъбини на нова самота и отчуждение...

 

...Но нека да следим внимателно, по-близко до текста:

камина без топливо,

отворена - уста готови

проклятие да изрекът

Още в самото начало - оттам, откъдето е идвала топлина, уют или би трябвало да идва топлина и уют, се очаква да се разнесе студеният ужас на проклятието! Дори най-елементарното, битово, домашно приспособление започва да изпълнява противоположни функции! Феноменално новото, смелото, гениалното у Яворов е откриването в българската поезия на друг, враждебен на личността в нейното индивидуално самосъзнание свят, свят, съставен от мечти, където всичко осветено от традицията започва да изпълнява своята противоположна роля. Това е то зъзненето на личността в нейното ново индивидуално самосъзнание, нейният космически хлад, "самси - и в треска", както е казано в поемата, "вдървен от студ". "Нощ" е най-яркият израз на този кошмар, на този "хаос и тревога", които обхващат индивидуалното самосъзнание в дните и нощите на неговото първоначално откъсване, при първите му стъпки по новия път, към ново самочувствие и ново самосъзнание.

При внимателно вглеждане в поемата виждаме как не само камината. но възглавието, леглото изпълняват също противоположните си функции, противоположни на онова, за което са осветени. Възглавието е уподобено на камък, леглото, символ на спокойствието, събужда най-големите и страшните тревоги и т. н...

 

...С тази поема е свързано всичко, което Яворов е писал до нея и след нея. Тя е своеобразно резюме, синтез на казаното в "Листопад", в "Чудак", в "Лист отбрулен", като сега всичко е много по-дълбоко субективизирано, болезнено отчуждено. Но все пак единственото, което не е претърпяло абсолютно радикална промяна, това е неговата представа за дълг, неговата мисъл за майка и отечество, както се потвърждава от цялостното му дотогавашно творчество...

...Оттук насетне постоянно в поезията на Яворов ще усещаме раздвоението, ще усещаме цялата сила на моралния дълг, но и невъзможността му той да бъде изпълнен, един изцяло прекършен полет. Това раздвоение на личността между нейните представи за дълг, формирани в едно друго време и в друга среда, рухването на тези идеали, настъпването на хаоса и тревогата, в които ще се формира друго съзнание, засега все още неясно точно какво, е изворът на непоносимото страдание на Яворов, което е от лирическа гледна точка абсолютно оголено в поемата. Той крещи, не държи да ни го намеква или прикрива. Във всеки случай в центъра на поемата е точно това ново страдание. Поетическа стойност за автора е придобила страдащата личност, неговият поглед е изцяло концентриран върху това, как защо и с каква сила, с каква интензивност се преживява отчуждението от досегашната приобщеност, от довчерашното социално съзнание.

Съгласно своя замисъл Яворов е намерил най-подходящата композиция за поемата. Той не случайно е поставил в центъра на поемата пулсациите на съня кошмар, внезапните пробуждания и новите потъвания в света на бълнуването. Тъкмо тази композиция, като никоя друга, му е дала възможност да редува, да сменя и връща действието от действителността в нереалното, от съня към реалността, от изблиците на подсъзнателни усети към съвестта, от неосъзнатите реакции към опита за рационално осмисляне на станалото и ставащото. Ние имаме чувството, че сме въвлечени в някаква мистерия на духа, мистерия на материята, на рационалното и ирационалното, на свободата и дълга. Нищо по-добре от тая композиция не е могло да помогне на Яворов най-пълно да изрази болезнения усет за раздвоение у себе си, усета са за правдата не само на рационално постигнатото в своя опит, но и рационално неясното, подсъзнателното, където той предусеща своята съдба. И заедно с това тази композиция на сън-кошмар най-пълно отговаря на замисъла да се представи раздвоението, което Яворов усеща в еманципираната личност като ад и страдания, като кошмар, като потъване в хаоса.

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ

Българската литература

© 2002 Литературен форум