Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

Владимир Атанасов

Из "На нивата" - символика на мъченичеството"

 

...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...

...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство ("излезеш, идеш", "напънеш", "халосаш"). Първата двойка от тези глаголи представя едно "залитащо" усилие; втората - агресивния жест на неудовлетворението. Тук се съизмерват имплицитният Аз и експлицитното Ти в полето на всеобщо доловената принуда. Сякаш самото съществуване е насилие и опит да се прекроят (преорат) обстоятелствата на самото битие.

Този сугестивен план на творбата съдържа и един неочакван мотив, наследен от "Жалбата" - мотива за обещаното Спасение. Изречението "Великден иде..." маркира представата за умопостижимата възможност на Другия живот, който ще възмезди човека за земните страдания и екзистенциалното мъченичество. Предреченото стимулира добавъчно самото действие. В първия стих на втората част ("с трънак и плевел") се припокриват и сблъскват символите на мъченичеството и неплодността, за да възникне от тях кодът на справедливостта - блаженство след усилие, награда след страдание, възкресение... след смърт.

Ако първата част обработва значенията на избавителната възможност и представя възкресението като светъл Проект, то втората напълно отхвърля този проект. Трудът не е свързване на човека с природния цикъл, а предварително обречен опит да се противодейства на сили и предначертания, които лежат извън обсега на интелектуалността. Може да се предположи, че съществуването има свой веднъж завинаги оформен смисъл, чиято тоталност в екзистенциалния цикъл ("весден") отдалечава непрестанно възможността на светлия Проект. Това е и Яворовата полемика с митопоетическата версия за безсмъртното юначество. "На нивата" е творба, която в своето "иронично изграждане" пародийно-трансформативно борави с посланията на Ботевата балада "Хаджи Димитър".

Несъмнените сходства в популярното четиристишие "настане вечер..." и Яворовият вариант - "настане утро..." оглеждат принципни отлики в поетическото осъзнаване на човешкото битие. За Ботев то е героическо - "Там на Балкана"; Яворов го "снема" в Полето. За него то е страдалческо. Ботев конструира поезия на легендарното; Яворов представя прозата на делника. Трансформациите в глаголното време ("настане, изгрее, обсипят..." и "засвирил, заблели...") издават вече травестивно-трагичната логика на Яворовата творба. Човекът не е вграден в обещаното пространство на избавлението и недосегаемостта, което обитава Ботевият Герой, и не е триумфално хармонизиран с космическия цикъл. Съществуването-борба не отвежда към трансцендентното ("летят и пеят дорде осъмнат / и търсят духа на Караджата"), а към вкостенялата битова рамка "тук и сега". Яворовият човек е лишен напълно от духовен полет и от песен, която героично да го обезсмърти. Той е изгнаник "на нивата" в онтологическа и прозаична безизходност.

Глаголите "гледаш", "слушаш", чийто смислов вариант се намира в първата част, акцентират пълната отделеност на Яворовия човек от вечните значения на подвига и красотата на природата. Той се намира в състояние на неразбиране. У Яворов екзистенциалният модус на човека няма национална и историческа проекция. Той е жертва на деструктивните сили на битието, които физически се вдълбават в човешкото тяло и го рушат. Апострофът на "цялостния човек" е "партикуларният човек". Нека отново сравним:

юнак с дълбока на гърди рана

и кръвта още по-силно тече...

("Хаджи Димитър")

...в гърдите нещо така заяло,

че кръв застива в сърцето страдно...

("На нивата")

Застиването на кръвта представя човешкото съществуване не като героична универсализация, а като път към смъртта. Без духовна мощ човекът е роб, жертва, символ на агонизиращия живец. Животът не е общуване с метафизическото, а тотална подчиненост на физическото; животът е "каране" (но и подкарване), дочакване на отдиха, а не очакване на спасението. Изразът "кръст изправиш" символизира освен всичко останало и мъченическото пренасяне на кръста към някаква неизбежна и пределно отдалечена Голгота.

Третата част на творбата затваря екзистенциалния цикъл. Нейният първи стих започва сякаш оттам, където завършва Ботевата балада. Слънцето, космическият огън, постига своята погубваща цел. То "прежуря"-"пали"-"гори". Под неговата мощ страда не само тялото, но и душата на човека. Космическият огън навлиза в значенията на адовия огън, тоест на универсалното страдание, разпростряно обаче върху хоризонталната ос на съществуването. Под унищожителната сила на Наказващия Баща човекът се "привежда" към символа на Грижовната Майка земя. Ето защо "водица пий" е опит да се компенсира пресушаващата мощ на "слънцето-пламък". Символиката на адовите мъки има своето трагично "земно" измерение - "в пот възвряла гори снагата...". Човекът не може да носи героичен ореол, защото това е по-скоро еднозначно представеният "трънен венец".

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ

Българската литература

© 2002 Литературен форум