Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров
адвокат

Защо се шири беззаконието у нас?

 

Когато хората прочетат подобно помпозно заглавие, те отговарят бързо: заради корупцията. Корумпирани политици, полицаи и следователи. Този отговор е верен обаче само що се отнася до един вид беззаконие: престъпността. Що се отнася до правонарушенията в областта на административното и гражданското право, причината е в обикновените българи. Веднага давам пример. Необходимо ли е свидетелство за раждане при установяване на самоличността? Отговорът е лесен: не. Личната карта е достатъчна. Законът за българските документи за самоличност е еднозначен: такива са личната карта, шофьорската книжка и паспортът. Всеки един от трите е достатъчен. И тук веднага следва вторият въпрос: защото тогава джи-ес-ем операторите отказват да осигурят 20-те безплатни минути месечно на инвалидите, ако последните се появят в офисите им само с лични карти и решение на ТЕЛК?

Операторите обясняват, че това се налагало, защото в обръщение имало много неистински лични карти. Удостоверението за раждане било необходимо, за да се провери кой е човекът. Дали това е така, не е съществено. Съществено е, че - дори този довод да бе подкрепен с факти - той не намира опора в закона. Ако съществуват съмнения, че дадена лична карта е неистинска, за установяването на този факт си има ред: сигнал до полицията. А не "пренаписване" на Закона за българските документи за самоличност по отношение на всички граждани. Думата "пренаписване" е - разбира се - в кавички, понеже едно частно лице, каквото е операторът, не може да пренаписва никакви закони. Очевидно това може да прави само законодателният орган, който у нас е Народното събрание. За да осигурят някому безплатните минути, операторите трябва да установят две неща: инвалидността и самоличността. Първото става с решението на ТЕЛК, второто - с документ за самоличност. Кое от двете се установява с Удостоверението за раждане? Остава да бъде само второто.

Това, че цитираният пример, наред с много други, е пред очите на всички и все пак никой не го забелязва, показва за пореден път, че в Република България няма гражданско общество. Не само никой засегнат, но и нито една обществена организация или фондация не използват този случай, за да натрупат известност. Както е в цивилизованите страни. Защото възможността за скрита реклама и вдигане на шум тук е значима: джи-ес-ем операторите са известни, богати и интересуват вестниците. По тази причина на Запад търговци като "Макдоналдс" са видели сума дела за какви ли не дреболии. В България обаче няма кой да заведе едно за далеч по-безспорни закононарушения.

Самият отговор с корупцията е показателен. Той показва, че българинът очаква някой да въведе законност: корумпиран ли е тоя някой, няма и законност. Което го очертава като поданик или като роб. Българинът няма да заведе дело, ако нарушават правата му. Ще си донесе кръщелното свидетелство: какво пък толкова! А ако не може да го намери, ще отиде да вади препис. А ако не може да извади, ще се моли, усуква и умилква на някаква чиновничка, за да го извади. Ако не успее, ще търси връзки и ще дава подаръци. И така нататък. Българинът никога не си представя, че житейските затруднения се решават с биене на барабан, удряне по масата и позоваване на закон. Законът си е едно, а животът - друго! Така даже и когато е прав, съотечественикът ни не е прав! Защото и когато му нарушават правата, той моли и се умилква, и се мазни. И изобщо е герой на Иво Андрич от Османската империя, а не гражданин.

Когато говоря тия неща на някого, обичайната реакция е: делата са бавни. Но - колкото и на някои да не им се вярва - те са бавни и в САЩ, а там не търпят подобни унижения. Ако някой си представя, че там винаги е царяла законност, добре е да отвори учебниците по история. През петдесетте години правата на негрите се нарушават въпреки хубавите текстове в Конституцията. Всички знаели, че някои текстове не са писани, за да се прилагат! И наистина, какво е правото, ако никой не държи на него? Хартия. Негрите нямат право да влизат в заведения за бели. Докато няколко влизат. Бият ги, а пристигналата полиция задържа тях, вместо биячите. Но там са и журналистите, около случая се вдига шум. Накрая този и подобни случаи стигат до Върховния съд на САЩ и - стъпка по стъпка - закон и живот стават едно. Бедата е, че в България няма кой да започне тоя процес. Дори когато няма кой да те набие! Пита се, следователно, кога в България ще дойде законността?

Българската литература

© 2002 Литературен форум