Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Георги Монев

Обновител на пластиката ни

 

Големият български скулптор проф. Любомир Далчев вече навлезе в средата на своята стотна година. Малко са творците, които достигат върха на столетието. Това е щастлива съдба, може би най-добрата награда за всичко онова, което Далчев направи за българското изкуство, за развитието на културата и за духовното извисяване на нацията. А то е изключително!

Любомир Далчев, Паметник на св. Климент ОхридскиДревните елини са имали едно необикновено слово - акме, изразяващо върхът, достигнат от таланта. Върхът на художника е белязан не с една или две творби, не с една или две години, а с няколко десетилетия. Далчев промени пластиката и й даде нова физиономия, издигна високи критерии в нейното развитие. Творбите му, показани винаги в движение, карат зрителя повече да мисли, отколкото да гледа. Пълен с творческа енергия, вживян с богата европейска култура, художникът не иска да изразходи таланта си в посредствена работа в подражание на установен стил и форми, а дълбоко обмислено и решително скъсва с всички похвати на рутината и шаблона и поема нов път. Първият километричен камък по този нов път е забележителната му творба "Бунт" - първият вик на раждащото се ново изкуство, един нов ден в българското изображение, предвестник на неговото реформиране. Удивителна е смелостта, която го подтиква към такъв решителен зов за свобода на изкуството. Това именно обяснява защо "Бунт" предизвиква тревога, гняв и негодувание сред официалните среди. Творбата, показана на Общата художествена изложба на СБХ през 1963 г., сп. "Ново време" окачествява като "регрес", който водел автора до "концепциите на абстракционизма". Случайна ли бе тази присъда? С "Бунт" творецът пръв в нашето изкуство заговори за нов начин на изображение. Далчев освободи естетиката от догматичния затвор и, както изтъква проф. Димитър Бойков, "изпревари с години разкрепостяването от сталинисткия реализъм на другите си колеги от тогавашните социалистически страни." Със своя оригинален стил той се открои като най-големият скулптор в тази част на Европа и до днес никой не стои по-горе от него.

Проект на Любомир Далчев за паметник на св. св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в София, който през тоталитарно време е бил отхвърлен като формалистичен, но по-късно откупен и заел достойно място в Пушкинския музей в Москва. Оттук нататък новаторските търсения на художника ще бъдат толкова смели и неудържими, че почти всяко негово произведение ще бъде оспорвано, ще бъде сочен като "опасна зараза" на формализма, а той бе по-изразителен от неформалистите. Той може би е най-охулваният съвременен творец. Но враждебността не го смути, не му попречи да запази своя горд и независим дух.

Ужасен от атмосферата на раболепие и кариеризъм в СБХ, в дневника си Далчев пише: "Като правиш кариера от изкуството си, всъщност се отдалечаваш от него и толкова по-бързо, колкото усилието ти да преуспяваш е по-настойчиво". Ако има нещо изключително в неговия живот, то е изумителната делничност, дефинирана от самия него като "постоянна трудова интензивност, която не се влияе от възрастта".

Виждайки се притеснени и снижени от изкуството на новатора, овластените да се разпореждат с колегите си прибягват до открито противодействие: отхвърлен е като формалистичен проектът му за паметник на св. св. Кирил и Методий пред Народната библиотека, по-късно откупен и заел достойно място в Пушкиновия музей в Москва. Подобни опити се правят за паметника на св. Климент Охридски в София, за "Войниците на Самуил" и др. Една година преди заминаване за САЩ (през 1978 г.), във в. "Народна култура" Далчев с огорчение пише, което до голяма степен обяснява защо той напусна страната: "Дълги години моето изкуство бе заклеймявано като формализъм. Произведенията ми, закупени от НХГ, бяха извадени от експозицията, но този мрачен за мен период не ме пречупи. Вече не излагах всичко направено, затова голяма част от моето изкуство остана непознато за публиката." Уви, и сега не е познато. Спряна е подписаната за печат от издателство "Български художник" монография за твореца, написана от художника Атанас Пацев - копие от ръкописа е запазено, но никой не проявява интерес да го издаде. А в сп. "Български воин", вероятно не по своя инициатива, някой си Каменаров внушава на МНО да не приема изработваната още в ателието му композиция "Войниците на Самуил", защото освен че била "ръбеста", щели сме да подразним македонците, които смятали Самуил за свой цар.

От ранното творчество на Далчев особено впечатляващи са композицията "Октомври" на източната страна на паметника на Съветската армия в София, оценена навремето от чужди изкуствоведи като най-изразителна от всичко правено на тази тема, скулптурният ансамбъл в Съдебната палата в София, считан за важен етап от развитието на българското монументално изкуство, за който и за неговата изложба тогава са публикувани около 30 положителни рецензии. Само 6 години след дебюта на автора, през 1942 г. излиза студията на авторитетния български изкуствовед Никола Мавродиев за безспорния талант на Далчев. Оттогава досега творчеството му остава неизследвано от критиката. Дано сегашният юбилей подтикне изкуствоведите да се заемат с тази задача.

Във фигурите на този майстор на пластиката кипи неудържимо бликащ живот и динамика. Той е най-успешният скулптор, който съумя да вникне в историята и да изобрази много забележителни наши и световни събития, редица исторически и културни личности от миналото, красящи обитаемата среда, зали и музеи. Особено ярко се откроява грандиозният пантеон в Пловдив, представляващ един образен разказ за историята на България. Драматизмът и силата на внушение според скулптора проф. Димитър Бойков са постигнати с "невероятно смели, непознати дотогава решения на монументалното изкуство". Никой досега не е въплътил с такова майсторство и така синтезирано историческото ни минало, чието естетическо и емоционално въздействие е неизмеримо.

Той бе забелязан и в чужбина, където се представи с впечатляващи експозиции и се наложи като най-популярният и най-цененият български скулптор. Негови произведения личат в Матхаузен, Виена, Рим, Атина, Скопие, Сан Паоло, Санкт Петербург, Москва, Париж, Киев, Одеса и другаде. Цялото му творчество го определя като художник със световно значение. Творбите му съперничат на най-доброто, което ни дават майсторите на световното изкуство. Той рефлектира своя век, чиито духовни потребности го означиха като век на най-големите досега промени в изкуството.

Модерното изкуство на Далчев е нещо повече от школа. То е насока, която продължава да присъства в пространственото изображение.

Българската литература

© 2002 Литературен форум