Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Георги Попов

Няма вечни приятели

 

Една година след като стана премиер Симеон Сакскобургготски си даде краен срок за участие в политиката - 2005 г. До момента обаче нито той, нито неговите новоизлюпени партийци са дали ясен отговор на заканите на основните политически сили за предсрочни парламентарни избори в началото на 2003 г. Последните социологически проучвания сочат, че позициите на правителството и министър-председателя се стабилизират след постоянния спад от идването им на власт. Това като че ли успокои велможите на царя-премиер и те отново демонстрират познатата ни самоувереност от първите месеци след последните парламентарни избори.

Тези рейтинги обаче могат да служат единствено във виртуални дискусии, тъй като те не значат нищо в предизборна ситуация. Нека си припомним какви бяха процентите на Петър Стоянов и Георги Първанов преди кампанията в края на м.г. Освен това, за всеки непредубеден наблюдател е ясна реалната причина за рейтинговата стабилизация на кабинета - срещата в Прага. В момента нито една партия не атакува истински правителството. Имитират се някакви критики, но те са толкова доброжелателни и тихи, че никой не ги чува. Дори президентът Първанов неотдавна призна, че критикува управляващите на четири очи. Голямата въпросителна обаче е докога гражданите на България ще издържат на апатията на партийните централи.

Същевременно темите на деня - корупция, бедност, безработица, престъпност и пр., са изтикани от обществената дискусия. Красноречив пример в това отношение е мълчанието на т. нар. опозиция - синя или червена, за твърденията на вицепремиера Николай Василев по време на посещението му в САЩ - "В България липсват големи корупционни скандали". И това ако не е виц на годината...

За сметка на това вече месец тече безумната полемика за възникването на някаква фашистка партия у нас. Беглият поглед върху действителността у нас и причините за възхода на крайната десница в Западна Европа категорично показва несъстоятелността на подобна хипотеза. Популярността на Жан-Мари льо Пен, Пим Фортаун и Йорг Хайдер бяха ясно обяснени от западните наблюдатели - "надигането на крайно десните движения в европейските страни отразява трудните взаимоотношения на Европа с нейното население, съставено от имигранти, в период, когато старите сигурни неща изчезват в един все по-глобализиращ се свят". В България обаче никой не идва да търси препитание - страната ни е използвана от емигрантите единствено за транзитен център в посока ЕС. Колкото до останалите проблеми на глобализацията - в съзнанието на българските граждани те категорично отстъпват на въпроса "Ще имам ли утре пари за храна?".

Времето на парадоксалната любов между опозиция и власт обаче изтича. Не е случаен фактът, че всички партии (без НДСВ) очакват развода в началото на 2003 г. Практиката от последните 10-12 години показва, че тогава общественото недоволство е най-високо, като причините са екзистенциални. Тази зима ще ни предложи увеличени цени на тока, парното, а инфлацията вече се усеща. Дори Милен Велчев да се "смили" и да отпусне 13-а заплата и пенсия, финансовото положение на 90 процента от българите няма да се подобри и те ще са на улицата с черни знамена, нелицеприятни плакати и празни тенджери. А от овациите за приемането ни (евентуално) в НАТО ще са минали няколко месеца...

Тактиката на Симеон Сакскобургготски да привлече във властта всички политически фактори ще се обърне срещу него. ДПС, БСП и хората на Стефан Софиянски получиха най-много власт, но целта им е дългосрочна и тя е следващият мандат. На пръв поглед само ДПС би трябвало да има проблеми в дистанцирането си от провала на кабинета, но електоратът на Ахмед Доган е доказал, че не се влияе от такива подробности като неуспешен управленски мандат и ще гласуват по негова директива. Колкото до БСП и ССД - те просто ще използват дадената им власт за да спечелят необходимите им гласове. Регистрирането на НДСВ като партия показа, че в момент на просветление някой от царското обкръжение се е присетил за основната цел на всяка една политическа организация - спечелването на властта. При това на цялата власт, тъй като нито БСП, нито ССД могат да съществуват само като царедворци, независимо от почестите.

Симеон Сакскобургготски поиска да изкара целия си мандат. Проблемът е, че в началото на следващата година сини и червени ще му припомнят Трудовия кодекс и родната действителност - той вече е навършил необходимата възраст за пенсиониране, а в политиката няма вечни приятели.

Агенция Балкан

Българската литература

© 2002 Литературен форум