Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кристин Юрукова

 

***
Колко много
спазми до изправянето,
колко много куцукане
преди ходенето,
колко много писти
до скока,
колко много скокове
до литването,
колко летеж
до цъфтежа
и до семената.
И отново -
пълзене, спъване,
лупинги
между бездните
и звездите.


Лично

Всичките ми сили -
в усилието
да изтласкам кръвта си
до твоите вени,
да транспортирам мислите си
до златната ти главица
и да повярваш,
че пространството,
непроходимото,
е само част от
прегръдката ни.



Близкият изток (кадър)

Молитвата на едните
обижда другите,
които наричат Бога
другояче.
За да спрат обидата
на чуждата молитва,
едните замерват с камъни
другите,
забравили, че
такъв грях Бог -
техният, чуждият
не прощава -
да убиеш устата
в момент на молитва,
в мига на любов с Бога.
Затова и камъните им
се връщат обратно
върху каменните им
глави.



***
Звезда от наслагване
на лъчи,
кой на кого е
туй вече никой не знае,
видим е блясъкьт
с всички цветове
на дьгата,
с кристалите хималайски
и пламъците вселенски.



Кристоф Меркел

Меркел ни учи
да сме китове
вечно преяли
от знания.
И щом сме лунатици
да газим пясъците
огнени на
самата луна.



Свети Иван Рилски

Събори облака
и го направи на планина.
Да се засели в хралупите,
и да отглежда светлина
в мрака,
за да нахрани хората.

Как обаче да го търпят -
непростимо свят
сред толкова разбойници!

И ето че го докопват
краката., дето го тъпчат
девет педи в земята.
Ръцете, дето се стоварват -
камъни от прашката
на злобата отгоре му.
(Дясната ръка да не знае
какво троши лявата.)
Трябва да си плати светостта.
И способността да свети.

Телата им залитат
върху хлъзгавото на омразата -
аха, да политнат в пастта адова.
За какво да се заловят убийците
освен за раззеленените клони
на молитвата,
израснала от смазаните гърди
на светията.

Светците се молят
за опрощаването
на греховете и на убийците си.



Развигор I

Под пещерата, в която нощува слънцето,
е мястото и за къпане.
Понякога някой й краде ризата,
та се налага да слезе
при бисерните капки на самодивите,
по-реални от тюркоазените очи на дъното.
После кожата и блясъкът дълго време
от слюдата на рибешки люспи.
Често косата й се заплита
в коралите на боровете
и те тръгват покорно след нея,
уморяват ли се и спрат,
вятърът й връзва люлка
в дъждовете на сенките им,
с които вали и мирисът на смола.
Когато краката й докосват
белотата на скалната плът,
тя поруменява от приток на кръв,
удоволствието пулсира без свян
в мраморните им вени.
Маратонките й събират
златен пясък, отронил се
от слънчевото пропукване на камък,
ръси го като солта на земята
по аутобаните на други страни.
И никой не може да я убеди,
че водата в реката следващото лято,
когато е пак тук, не е същата.

Българската литература

© 2002 Литературен форум