Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Станкова

Кой уби българската култура?

Криминално разследване

Продължение от бр. 19 

За да се заснеме балетът "Нестинарка" на видео и "ако останат малко пари, да се направи малко филмче свързано с Марин Големинов."

Г. Йорданов явно е знаел как смята един музикант и веднага е отрязал парите на 30 000 лв. като е поръчал телевизията и Българска кинематография да направят документални или други филми за този композитор.

Тук само ще вмъкна някои свои мисли за музикалната ни култура. Не ви ли прави впечатление, че към нея няма сериозно отношение? Дори докладите на инструкторите остават без особени последствия. Така е, защото за музикална култура у нас се заговаря едва след Освобождението. До преди него са се пеели народни песни и са се играели хора и ръченици. Авторова музика няма. Няма и традиции в музикалната култура. Да сте виждали деца на концерти? Само ученици в музикалните училища. Никой не се чувстваше ангажиран със създаване на вкус към класическата музика. Тя си остана тясно затворено в себе си изкуство. Елитарно. Дори на обедните неделни концерти на радиото и телевизията, всички си сменят каналите. Това се нарича липса на музикално възпитание. То се гради векове.

Илия Илиев е един пример за това до какво съвършенство средният кадър е усвоил политиката на поведение.

Той заявява, че има излишък от работна ръка и ще съкрати трима души от творческия фонд на КК.

Г. Йорданов му благодари и призовава всички да последват този пример.

Да, ама Илия Илиев веднага иска нещо в замяна. 900 000 лв.! Няколко пъти четох сумата, за да съм сигурна, че не бъркам. Не бъркам. З0 000 лв. трябват за млади дейци в областта на литературата и изкуството, 50 000 лв. са нужни за осъществяване на културен обмен с чужбина. Цялата сума възлиза на 900 000 лв. Тя да се отпусне на фонд "13 века България". Събрах 50 000+30 000 и не получих 900 000. НЕ МОГА ДА СЪБИРАМ!

Г. Йорданов пита да се отпусне ли цялата сума на фонда. Няма възражения от присъстващите средни кадри. Сумата се отпуска.

Скъсах се да търся за какво са дадени останалите 800 000 лв на фонд "13 века". Не намерих нищо. Така се работи!

През 1988 г. на заседание на националната комисия за социалистическите празници и обреди, сред тоновете празни приказки, попадам на потвърждение, че грешката ми е вярна.

Б. Скопаков прочита, че за закупуване на две кремационни пещи са нужни 1 100 000 валутни лева, което прави един милиард и сто хиляди валутни лева. Скопаков пита: "Грешка ли е или си е така?" Много пита този другар и после не му срещам името из протоколите на КК.

През 1988 г., по повод нерентабилното сп. "Промишлена естетика и изкуство", става един преинтересен диалог.

Министерството на икономиката и планирането иска да пробута губещото списание на КК. С пробутването се ангажира Ст. Ганев. Той докладва, че за 5000 бройки са необходими 140 000 лв. А за да се възвърнат тези пари, списанието трябва да излиза в тираж 50 000! Което пък не може да стане (да се издаде в такъв тираж), защото няма кой да го купи. Защо лобира Ст. Ганев за една загубена кауза? Много ясно защо. По същата причина, по която и сега се лобира за загубени каузи. Там работят наши хора (графици, дизайнери, роднини) и ако списанието се закрие, те ще останат без добрите си заплати.

Г. Йорданов не иска да му пробутват губещо списание. Тук той прави едно много, наистина много ценно изказване, от което се разбира: Другари, трябва да сме наясно колко държавица сме! Какви са тези грандомански мераци! Не виждате ли нищо около себе си? Всяко нещо, което произвеждаме, на нас ни струва много повече от печалбата, която получаваме от него! " Ако един филм струва някакви пари на една филмова къща, то на нас, той ни струва много повече. Кината са малко, билетите - евтини. Няма възвръщаемост. Ако в САЩ филмовата индустрия се самоиздържа и реализира солидни печалби, а у нас е на загуба, значи ние не правим нещата както трябва. Същото е и с вестниците и списанията. Те не печелят от реклама. Защото у нас реклама няма. А няма реклама, защото няма конкуренция...." (А няма конкуренция, защото нищо не работи - бел. авт.)

Следва

Българската литература

© 2002 Литературен форум