Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ИЗБОРЪТ НА МАРИЯ СТАНКОВА

Ламята и златната ябълка

 

Имало едно време един човек. В градината му пораснало дърво, цъфнало и взело, че вързало златна ябълка. Човекът погледал плода и разбрал, че нещо липсва. Много мислил. Уморил се. И тъкмо да се откаже от мисленето, се сетил, че му липсва ламя, която да къса златната ябълка. И както става в приказките, още не доизмислил ламята, тя взела, че веднага се пръкнала от някъде. Истината е, че тази ламя се пръкнала заедно с демокрацията. Другата истина е, че се родила многоглава. И третата истина е, че както я караме, това не е приказка, а басня, защото... Няма да обяснявам особеностите на жанра.

И за да сме в змейски стил: Дами и господа! Днес особеностите на жанра ще нищим с шестоглавата ламя на демократичното шоу, нощният кошмар на българската некадърност, отвсякъде гонените - навсякъде приетите, сценарният екип на "Шоуто на Слави"! Ще обсъдим вкуса на златната ябълка - българската телевизионна публика, а за брат а няма да говорим, защото знае се, че той винаги е в търсене на царски дъщери - занимание, поглъщащо време, нерви и пари. Преди да започнем, трябва да си призная, че не постъпих много честно. Част от тях познавам още от времето, когато правеха "Ку-ку". Бяха в дома ми. Къщата се пропука от ентусиазма им. Следя ги внимателно от години. Помня, когато един от екипа направи предложение за женитба в ефир (целият български народ ревна: "Кажи му "да!"), помня и поздравленията по случай раждането на първото бебе. Сега са по-различни, улегнали и сдържани, но ентусиазмът не ги е напуснал и са придобили нещо наистина ценно - умеят да бъдат екип!

Калина Тодорова - специалност прекрасна млада дама, неомъжена и с характер. Всички се обръщат след нея, тя не се обръща след никого. Принципи! Няма да напуска България!

Иво Сиромахов - специалност режисура, еднакво добре се справя с кукли и хора, може да се каже, че към куклите се отнася човешки. Не би напуснал България!

Ивайло Вълчев - специалност българска филология - владее диалектите и псувните от всички краища на земята. И не само това! Не вижда причини да емигрира.

Росен Петров - ламя отвсякъде, възпитаник на школата в Симеоново, навива петметров пояс с неопределен цвят. Огъва железа, изправя арматура! Ерген! Няма да напуска България!

Тошко Йорданов - специалност история - опознава миналото, за да го забрави. Не се гордее, нито се срамува от факта, че е българин. Приема го за даденост. Няма да си промени възгледите.

Драго Петров - химик - на крачка от създаването на философския камък, липсващият елемент от рецептата е естествена блондинка. Драго е в процес на издирване. Не би напуснал България!

От три години са в този състав. Първата година са работили и шестимата всеки ден. Просто не са знаели как ще се справят с ежедневно предаване. Категорични са, че тяхното шоу в момента е най-доброто, още по-категорични са, че имат най-добрия водещ, който то може да си пожелае. Всеки ден следят рейтинга на "Шоуто на Слави". Опитах се да кажа, че това е така, защото просто няма друго такова телевизионно предаване. Опитах се да напомня, че българският народ живее със сомалийски бит и по тази причина става с Милен Цветков и си ляга със Слави Трифонов - те са му разтуха в мизерията. Намекнах, че липсата на конкуренция води до понижаване на вниманието. Съвсем скоро Тодор Колев започва ново шоу по БНТ, а той е една достойна конкуренция. ( Интервюто беше направено преди първото излъчване на "Всяка неделя" - б. а.). Обаче не ми дадоха да продължа. Петте глави блъвнаха едновременно огън, ламята удари опашка в земята и стана земетресение от 4-5 степен по скалата на тримата братя Карник, Шпонхоер и Медведев.

Иво - За конкуренцията е вярно. Ние работим така, сякаш има конкурентни предавания.

Ивайло - Липсата на конкуренция за нас е добра, от една страна, и лоша, от друга. Малко го докарваме на самотен бегач на дълги разстояния. Нямаме с кого да се сравним.

Калина - Освен със снощното предаване.

Драго - Трябва да има конкуренция. Тя стимулира.

Тошко - Ще се справим с конкуренцията. Справяли сме се при всякакви условия. "Хъшове" се излъчваше от невероятно неподходящи за шоу места и пак имахме огромна гледаемост. Имаме публика, която има нужда от нас, от това, което ние правим.

Аз - Намерили сте си ниша в телевизионното пространство?

Тошко - Може и така да се каже.

Ивайло - Предлагаме добър продукт.

Аз - С това съм съгласна. В шоуто се поднася доста информация. Човек остава с впечатление, че ползвате енциклопедии.

Ивайло - Интернет е нашата енциклопедия.

Калина - И доста четем.

Аз - Какво четете в свободното си време?

Този въпрос сякаш малко ги поотпусна. Тошко има огромна колекция от фентъзи литература. Наистина се гордее с нея. Иво чете всичко. Казва, че е всеяден, но от изброените имена личи, че по-скоро е придирчив. Ивайло мълчи, но разбирам, че чете Франсоа Вийон в оригинал. Чете, за да е информиран. Калина си пада по странни книги. В момента я вълнува историята на религиите. Драго има критични бележки към "Плейбой" - смята, че снимковият материал е недостатъчен и снимките не са релефни, а иначе чете и препрочита класиците. Имат страхотни условия за работа. Предполага се, че са и добре платени. Опитах се да ги провокирам:

Аз - Ако ви предложи някой по-добри условия за изява, ще напуснете ли шоуто?

Докато уточняваме кой какво разбира под "по-добри" условия, защото разбирам, че през 1999 г. са работили без пари (за цяла година са взели три заплати), Тошко отсича:

Тошко - Ако ще ходим някъде, ще ходим заедно.

Нямам представа как биха се държали поотделно, но когато са заедно, са страхотни. Изглеждат си точно като ламя. Бълват огън и дим, но не дават и една разединителна дума да се спомене. Росен не успя да дойде на срещата, защото като всяка змейска глава и той има право на личен живот. Исках да ми разкажат за него. Отказаха. Разбрах само, че вдига щанги, обича да пътува и не е женен. Разбрах, че всички са фенове на отбора от Н-ска Плевенска регионална група - "Бацова махала". Категорични са, че един ден техният отбор ще бие "Лацио".

Тошко - Много отдавна сме заедно. Десет години се справяме с различни ситуации. Започнахме с "Ку-ку". Предаването се излъчваше през седмица. Преминахме през "Каналето", "Хъшове", издавахме вестник "Ку -ку" и стигнахме до "Шоуто на Слави". Трябваше да се убедим, че ще се справим с новите темпове.

Драго - Справихме се. В началото непрекъснато бяхме заедно. Толкова непрекъснато, че вече имаме нужда да си починем един от друг... от време на време.

Тошко - И сега сме заедно. Събираме се, през отпуската почиваме заедно. Гледаме мачове.

Калина - Вълчев готви убийствено!

Драго - Табиетлийски.

Тошко - Всъщност може цял ден да обикаля по пазарите, за да търси някаква подправка.

Ивайло - И я намирам.

Аз - Работата ми се струва напрегната. Да сътворяваш всяка вечер образ, да е смешно, да е злободневно... Творчеството има изисквания.

Драго - Кой е творец? Господ е творец. Ние сме сценаристи. Това ни е работата.

Калина - Изчитаме цялата преса. Абонирани сме за всички вестници. Съпоставяме информацията. Избираме най-подходящите материали.

Иво - Вестниците пишат едно и също, важно е кой как го отразява. Има големи нелепости.

Драго - Изобилен материал.

Аз - Добре де. Като сценаристи. Какво можете да направите например от Ванката?

Тошко - Всичко.

Калина - Телевизионна звезда.

Ивайло - Не всичко.

Драго - Ванката сме го направили вече звезда.

Тошко - Има друго. Не можем да сложим в устата му думи, които няма да са му присъщи. Няма да звучат естествено. В този смисъл не можем да направим от Ванката политик. Но той вече е звезда в шоуто.

Иво - Не сме решили, не сме го направили... министър.

Аз - Последно. Какво може да направи един сценарен екип от един човек? Всичко, или само "звезда"?

Тошко - Звезда.

Аз - Тогава може да се каже, че медиите манипулират съзнанието. Излиза, че от всекиго един добър сценарен екип може да направи каквото му е нужно. Няма да започваме отново за медиите и манипулациите. Не е ли малко остаряла тази форма на прикован към стол и бюро водещ?

Иво - Такива са изискванията на жанра.

Тошко - Нашият водещ не е прикован. Той е повече от раздвижен.

Ивайло - И на главата си да стои, ако говори глупости, ще е по-лошо.

Калина - Има изисквания на формата.

Драго - Шоуто непрекъснато се обогатява с елементи.

Аз - А как се работи със Слави Трифонов?

Калина - Слави е човек на крайностите. Много зависи в какво настроение е.

Тошко - От десет години съм с него. Учим се взаимно на търпимост. Аз съм импулсивен.

Драго - Те са като два остри камъка.

Иво - Които мелят брашно.

Ивайло - Работи се. Това е работата, която искаме да вършим, и това са хората, с които искаме да я вършим.

Калина - Тук цитираме Иво.

Драго - Иво казва, че ако някой ден дойдем като на работа, страхотно ще се издъним.

Иво - Точно така. И не само това. Ако това стане само работа, значи е свършило.

Тошко - Това да сме заедно е всичко.

Ивайло - Много добре сме се сработили. Достатъчно е един да започне едно изречение и другите го завършват.

Аз - Как си почивате тогава, щом работата е удоволствие, забавление и всичко?

Калина - Обичам да си лежа вкъщи. Избягвам да излизам с колегите си. С мъже не можеш да си говориш за бельо и женски работи...

Драго - Вярно е. Тя най се цепи от колектива.

Иво - А колективът....

Калина - А и те не ме канят с тях, когато ходят по жени.

Тошко - Искам да съм с жена си и детето си повече време.

Драго - Гледам да свърша нещо полезно, нещо лично мое, което все съм отлагал.

Иво - Веднага взимам семейството си и се измъквам от София.

Ивайло - Обичам да посрещам гости...

Всички - Обичаме да ходим на гости на Вълчев.

Аз - Никога не се показвате в шоуто.

Иво - Не е целта да се показваме. Всеки трябва да си върши работата.

Аз - Плюят ви по вестниците и не само там.

Драго - Няма лошо. Важното е да ти изпишат правилно името.

Тошко - Щом ни плюят, значи ни има.

Ивайло - Ако не ни споменават, е много по-лошо. Нищо не правим.

Иво - И лошата реклама е реклама.

Калина - Щом не се харесваме на вестниците, значи казваме истини.

Ивайло - Важното е зрителите да ни харесват.

Тошко - Всеки има право на мнение. Демократични принципи.

Аз - Какво искате да покажете от същностите на гостите на предаването? Защото ми се струват еднотипни въпросите.

Тошко - Другата им страна.

Калина - Непознатата, необичайната.

Ивайло - Имаме сценаристи, които работят само по въпросите към гостите.

Драго - Важното е гостите да не свършат...

Аз - За да си довършим приказката, трябва да споменем Горната и Долната земя. Вие сте успели млади хора, показвате Горната земя на всички живущи в Долната. Как се чувствате на границата на двата свята?

Иво - Ние сме медиаторът.

Тошко - Затворени сме в своя кръг. Не излизаме от нас самите. Не допускаме външни и от други земи.

Драго - Самодостатъчни сме си.

Аз - Няма ли опасност да изтървете нещо важно в общуванията? Нещо да не догледате?

Тошко - Винаги има опасност да изтървеш нещо важно в живота.

Ивайло - На този етап ни е добре.

Ако ги срещнете на улицата, няма да ги различите от останалите млади хора. Ако вечер, по време на шоуто се смеете, значи са били в добро настроение. Ако се замислите за живота си, значи са си свършили добре работата. Ако гледате нещо, което много ви хареса, непременно прочетете финалните надписи. Хубавото, както и лошото, се твори от невероятно много хора. Зад едно познато лице стоят десетки непознати. Те са важни. Ще завърша с една от любимите си истории: Конфуций посетил Лао Дзъ. След визитата учениците му попитали как изглежда легендарният мъдрец. Конфуций, видимо притеснен, отговорил:

- Лао Дзъ каза, че съвършено мъдрият човек трябва да изглежда отчайващо глупаво. И го е постигнал.

Това е. Всяко "външно" се състои от друго - "вътрешно".

Българската литература

© 2002 Литературен форум