Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПРОЧИТ

Мария Станкова

Памет

 

Дженю Василев, "Борис Шивачев.  Литературно-критически очерк". Изд. "АНД - 22". 2002Така сме устроени, че когато нещо и някой си отиде от нас, ние помним доброто, застанало помежду ни. Устроени сме и да забравяме. Позволено ни е да не знаем. Но научим ли нещо добро, то длъжни сме да го припомняме. За да бъде от полза за другите.

Запознах се с литературния очерк за Борис Шивачев доста късно. Пропускът си е мой. Ако е вярно твърдението, че всеки автор вгражда част от себе си в творчеството си, то като прочетох текста, се запознах и с журналиста Дженю Василев. Три години след смъртта му неговият литературен портрет е като наръчник по доброта. Критиците твърдят, че това произведение, написано през 1976 г., е най-доброто излязло изпод перото му. Позволявам си да кажа, че този очерк е най-добрият образец за отношението на един човек към друг. Във всяка дума е вложена любов и всяко изречение е съпричастие. Такъв текст може да бъде написан само от човек, който обича работата си и хората, които ще се ползват от нея. Кой е човекът?

Дженю Василев е роден в Стара Загора. По образование е юрист, но както се вижда от биографичните му данни, през целия си живот е работил като журналист. Невероятно продуктивен автор, казват, без да се повтаря, без да шаблонизира, със собствен стил, човек с вкус, с литературоведски талант, темпераментен и търсач на красивото. Работил е в старозагорския вестник "Литературен глас", в "Литературен фронт" и "Съвременник". От цялото му творчество личи, че е бил от журналистите изследователи. Имал е особено отношение към историята, в смисъл, че в нея е намирал отговори на въпросите на деня (първата му книга е "Дейността на Първото Народно събрание" - отпечатана в 1953 г. През 1961 г. излиза "Българската култура - древна и нова"). Явно силата на Дженю Василев е в очерка - написал е десетки. Вълнувал го е всеки проблем на обществото.

Прави впечатление друго и мисля, че то е по-важното. Журналистът, човекът Дженю Василев нито е отричал, нито е величаел времето, в което е живял и работил. Той го е приемал и в него е търсел своите истини. Замислих се като прочетох очерка за Борис Шивачев. Всяко нещо в този текст е наречено с истинското му име. Имиграцията му не е отбелязана като авантюра (както беше прието), а като приключение, разочарованията са разочарования, а радостите не са следствие на "светлото бъдеще и победата на комунизма". Дженю Василев е запазил живота на един човек - творец само като живот и творчество. Не го е киприл и нагаждал според изискванията на соцреализма. Образът е изваян чист и недокоснат от моделите. Извън рамките. Мисля, че за това се е искала смелост през 1976 г. Всички задължителности са заместени с добронамереност, фактологическа точност, сериозно познаване както на обекта, така и на начина му на работа. Ползвани са толкова много източници, че може да се каже, че това не е очерк, а обстойно изследване на живота и творчеството на Борис Шивачев.

Този литературен портрет, написан от Дженю Василев, продължавам да твърдя, трябва да бъде прочетен от всички журналисти, занимаващи се с представяне на обществени личности. Това е наръчник по професионализъм и етика.

Искам да завърша с един цитат от статията на Б. Шивачев "Космополитизмът и литературата". Искам да завърша с него, защото самият автор Дженю Василев завършва очерка си с тези думи. Мисля, че в тях се крие послание към сегашното поколение писатели. В тях е тайната за наместването на българската литература в световната.

"...Напротив. Българската литература, подобно на всяка друга национална литература, ще си остане главно изразител на скърбите и радостите на нашия народ. И ако тук става дума за космополитизъм, то е като за едно течение, което може да даде нещо значително и в нашата литература, да я освежи. Все пак ние и като космополити ще си останем българи... Разбира се, това ще стори големият български писател, който, затворил в гърдите си своята родина, ще обиколи земното кълбо и ще я покаже на всички раси."

Казаното е от 1932 година. Гордо, нали?

Да помним доброто. Да помним с доброта - ни казва с всеки свой ред журналистът Дженю Василев.

Българската литература

© 2002 Литературен форум