Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Праг, прагът, през прага

The British Council

 

Елена и Диана

Съвместно стихотворение


Таванският прозорец
е високо над главата ми.
Лястовица плава вън.
Небето е дълбоко синьо.

Тъмните решетки разрязват синевата
На утринното небе.
Щъркел откъсва ивица
И отлита.

Светкавица раздра небето и
Черна тишина прокрадва се навред.

The attic window
is high above my head,
a lark is swimming outside,
the sky is deep blue.

The dark shutters cut
across the morning azure,
and the lark picks a stripe,
and dashes up with it.

A clip of thunder
and the sky is torn apart,
black silence hides behind.



Ива

Сравнение

Като бързоходна бабка, седнала по невнимание върху очилата си, аз прибрах пуловера си в хладилника.

като бързоходна
бабка, седнала
по невнимание
върху очилата си
аз прибрах
пуловера си
в хладилника

Like a fast walking granny, who had accidentally sat on her glasses, I put my sweater in the fridge.

Like a fast-walking
Granny who
Had a seat
Accidentally
On her glasses
I put
My sweater
In the fridge.


Валентина

Сравнение

Like a lax ballet dancer
Jumping on the scene
I get down to business
In the morning.

Като от-
пуснат балетист,
който ска-
ча през сцената
аз се за-
хващам сутрин
за работа.


Елена Д

Your hands, my hands

Your hands, my hands
Are clinged
As if to hold our breath.

In a tight embrace
Your hands, my hands
Keep a gem in secret.

The breath of our life between
Your hands, my hands
Is kept in safety.
A finger lifted
And the whole world will separate.



Петя

Хайку за стени

The place where two walls
Meet to have a warm-hearted
Chat - the corner.

Мястото, където две стени
се срещат, за да си побъбрят
задушевно, ъгълът.


Галена

Сравнение

Като намръщен
сомнамбул, запътил се
към Лъвов мост,
намразвам джунглата
на презградския
автомобилен трафик.

Like a sullen man
Noctambulating in the area
Of Lion's bridge
I hate the jungle
Of the crosstown traffic.



Дафи

Хайку за стени

Малката мравка
лази по високата
стена и падна.

Работливички
пчели правят лепкава
стена - медена.

Войнство мравки зли
бутат и рушат стени.
Каменни дори



Даниела

Моите ръце, твоите ръце

Моите ръце са лодка върху сушата,
твоите ръце океани са от чувства.
Моите ръце в твоите ръце.

Ръцете са оръжие - раняват ме безумно.
Ръцете са любов - рисуват ме разгулна.
Твоите ръце върху моите ръце.

Ръцете ни се търсят - тъмно е. Вали,
Ръцете ми студени са. И твоите - нали?
Моите ръце и твоите ръце.

Лодката на сушата са моите ръце.
Океанът от безпътица са твоите ръце.
Твоите ръце без моите ръце.


My hands are like a boat among the fields.
Your hands are an ocean made of feelings.
My hands in your hands.

Hands are weapon - they hurt me madly.
Hands are love - they paint me loose.
Your hands upon my hands.

Our hands are searching - in the darkness. It's raining.
My hands are cold. And so are yours - or are they not?
My hands and your hands.

The boat among the fields are my hands.
The ocean of dead end streets are your hands.
Your hands without my hands.




Мая

Описание на врата в десет стиха

Shabby, battered, flaking, the wooden
Door had a modern protruding
Metal latch. Once into it
The key fitted like a
Glоve.
The other door was fast unlocked
I laboured for a long minute
To retrieve my key
From Door's powerful bite. Alas!
At last it let me in.

Занемарена, очукана, лющеща се, дървената
врата имаше модерна стърчаща
метална ключалка. Веднъж влязъл в нея,
ключът прилепна
плътно.
Вратата бе здраво отключена.
Усилено се опитвах една дълга минута
да си възвърна ключа
от солидната захапка на Врата. Уви!
Накрая тя ме пусна.



Велислава

Моите ръце, твоите ръце

Твоите ръце са изморени, стари,
моите ръце са пъргави
и играят с кукли

Твоите ръце са умни, знаят много
и стоят гордо на скута ти
моите ръце са неопитни
и опознaвaт всичко.

Твоите ръце са големи и груби,
затова моите ръце
ти вдяват конеца в иглата.

Твоите ръце, моите ръце
са едно и също нещо,
но в различно време.


Your hands are tired, old
Mine are lively
And they play with dolls.

Your hands are clever, they know a lot
And they are resting proudly on your knees,
Mine are inexperienced
And curious to know all.

Your hands are big and rough
That is why my hands
Thread the needle for you

Your hands, my hands
They are one and the same
In different times



Деси

Аз видях една
леко отворена
врата. До нея
стоеше един
мъж. Този
мъж изглеждаше
нисък, с хубаво
лице, със
спортни дрехи
и лицето му
беше в
добро настроение.


Елена K

Хайку за стени

аз съм стената
а ти какво си, аз съм
твоята боя.

***
североюжно
от Берлинската стена
се загубих с Ханс.

***
спешно търся
стени да закача
картините си.


Стани и Ина

Съвместен сонет

Кацнахме на Марс
Това, което очаквахме да намерим,
Не бяха орли, пилотиращи кораби,
Наблюдаващи през илюминаторите,

И това, което успяхме да видим,
Бяха хиляди огромни зелени костенурки,
Маршируващи рамо до рамо под строй,
Армията на костенурките.

Без оръжия, просто криле,
Готови да напуснат дома
И да превземат Земята.

Те се качиха на кораба,
Пилотът запали двигателя
Сбогом, обични Марс.


We landed on Mars.
What we expected to find
Was not eagles driving ships
Looking through the windows,

And what we could see
Were thousands of big green turtles
Walking side by side in rows.
The turtle army.

No weapons, just wings
getting ready to leave home
and evade the Earth.

They get on the ship,
The pilot starts the engine,
Bye, bye, lovely Mars.



Х

Стена

Студена си ти
и винаги мълчиш,
И над мен висиш.

Напомняш ми пак, че моят свят
не е безкраен остров.

Стои стената,
вперила поглед във мен
безразлично.

You are cold
and silent always,
hanging over me.

You remind me again
that my world
is not an endless island

The wall
is staring at me
indifferently.



Галя

Ръце

Ръцете са малки, пръстчета тънички,
но ударът е силен.
Ръцете са груби, но винаги готови за милване.
Скачам аз един път от терасата и татко ми ме
удари с тежката ръка.
Спомням си, един път си играем на кришка мишка,
но едно момче ме удари по бузата с нежната си ръчичка.



Христина

Описание на врата в десет стиха

Две тежки дървени крила.
Малък черен праг.
Едното крило прегражда пътя ми, другото е широко отворено.
Смеещи се човечета, имена,
обяснения в любов,
издълбани с ключове, джобни ножчета.
Понечвам да отворя лявото крило,
то скърца, но поддава.
Пробив!

Two heavy wooden wings,
A little black door-step.
One of the wings bans my way, the other is widely open.
There are smiling faces, names,
Declarations of love
Chiselled with keys, pocket knives.
I push the left wing
It creeks but gives way
Breakthrough!



Силвия

***
Отворих вратата бавно,
с мъка: тежка е,
скърцащите панти сочат,
че не е била отваряна наскоро
вратата е тъмна бездна,
водеща към нещо неизвестно,
нещо сигурно толкова тъмно
и странно, колкото вратата
зад нея –
запуснат параклис
с дъх на спарено.

I open the door slowly
With great difficulty: it is heavy
The hinges scraping together prove
It hasn’t been opened lately.
The door is a dark abyss
Leading to something that’s probably as dark
And strange as the door
On the other side is
A forlorn chapel smelling stale.




Ралица

Ръце

Помня твоите ръце,
Които толкова много харесвах.
Те прокарваха пръсти
През моята коса.
Беше много приятно,
Когато ръцете ти
Правеха спирала
С моите кичури
И така образуваха
Красиви къдри.

Подай ми ръката си
Искам да почувствам
Всеки неин мускул.
Всяка частица от кожата ти,
Които искам да отнеса
За спомен
Там, където отивам.

Помня твоите ръце
Ръцете, които толкова
Много харесвах.
Ръцете, които виждах навсякъде.
Ръцете, които не бих
Искала да забравя.
Спомни си и ти моите ръце,
Които ще те помнят вечно.

Подай ми ръка
за последен път
аз усещам допира ти.
Позволи ми да запазя частица от теб
Докосвайки ръката, която обичам.

I remember your hands
I loved them so much
They ran fingers
through my hair
It was so pleasant
when your hands
made a spiral
out of my locks
and thus made
beautiful curls.

Give me your hand
I want to feel
Every single muscle
every fibre of your skin
which I want to take with me
as a memento
to the place where I go.

I remember your hands
the hands I loved so much,
the hands I saw everywhere,
the hands I don't want to forget.
You, too, remember my hands which
will remember you forever.
Give me your hand
for the last time
I feel your touch
Let me keep a little part of you
Touching the hand I love.

Българската литература

© 2002 Литературен форум