СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Праг, прагът, през прага

За трета поредна година Британският съвет проведе курс по творческо писане, 4 - 15 март 2002. Курсът бе воден от Ричард Аксел, преподавател по писане в университета в град Кьолн, заедно с Биляна Курташева, преподавател в Нов български университет и Калина Филипова, преподавател в Софийския университет.

Курсът бе предназначен за млади хора в онеправдано социално положение (14 души) - младежи и девойки от ДДЮ "Асен Златаров", Дом за девойки "Констанца Ляпчева" и Фондация "Райна Кабаиванска" - както и за студенти и студентки от Софийския университет (14 души).

Водеше ни стремежът да дадем възможност на младите хора да осъзнаят силата на общуването посредством писменото слово. Искахме да бъде чут гласът им в общественото пространство.

Курсът включваше превод, драматизации, писане на кратки диалози, стихове и проза, всички те свързани с преминаване от едно пространство в друго - в буквален и преносен смисъл.

Проектът се извърши в сътрудничество с Министерството на образованието и науката. 

 "Преподаване на творческо писане" е до голяма степен оксиморонен израз. Защото писането, особено когато има творчески амбиции, е нещо много лично и трудно споделимо, свързано с вътрешни съмнения, лутания през криволиците на мисълта и дебрите на думите, и опитът от него може по-скоро да разколебае, отколкото да даде преподавателско самочувствие. Курсът, в който имахме удоволствието да асистираме, тръгна точно оттам - от снемането на бариерата учител - ученик, като чрез една малка пантомима в началото постави всички ни в една и съща начална ситуация - на влизащия през вратата, на прекрачващия прага, и по-нататък всички заедно изследвахме какво има отвъд него. Най-ценният резултат като че ли беше усещането, че писането може да бъде и игра, че можеш, без да усетиш, да построиш дори сонет, разменяйки строфи със съседа си, че процесът е не по-малко важен от продукта и че "най-добрите идеи никога не са само наши", както обичаше да повтаря Ричард Аксел.

Калина Филипова
Биляна Курташева

Участници в курса по творческо писане, организиран от Британския съвет и проведен от Ричард Аксел, 4-15 март 2002

Да преподаваш писане е нещо доста несигурно дори при най-благоприятните обстоятелства. То винаги предполага прекосяване на прагове - прагове между себе си и другите, между това, което мислим, че искаме да кажем, и онова което властта ни над думите ни позволява. Преводът е пространство върху също толкова тънък лед, там, където крехкостта на думите е отведена дори по-далеч - през каменните огради на различните култури и езици. Затова идеята да се води курс по писане с посредничеството на превода може да изглежда доста нереално начинание - главозамайващо умножаване на праговете, обречен диалог, хвърлен над Вавилонска пропаст. Така поне си мислех преди да пристигна в София, за да водя този курс. Избрах да отделим специално внимание на праговете във всякакъв смисъл - врати, прозорци, мостове, ръце, кожа - защото ми се стори, че трудностите при предаването на думите ще бъдат в основата на това, което ще ни се случва, и се надявах така да превърна този неизбежен елемент в нещо необходимо, но и приятно. Всъщност, ние започнахме курса без посредничеството на словесните изразни средства: всеки участник беше поканен да излезе от стаята и да се върне тихо през вратата. След петнайсет минути стана ясно, че всички имаме поне едно общо преживяване, и че вече сме започнали да развиваме общ език, чрез който да го изразим. След това просто продължихме да минаваме през врати в буквален и преносен смисъл, които ни сближаваха все повече и повече. В края на двете седмици почти не забелязвах, че всяка произнесена дума се превежда от двете ми колеги. Опосредстването не беше изчезнало, а бе станало съвсем естествена част от тъканта на много близкия ни диалог. Това, разбира се, отчасти се дължеше на изключителните умения и неизчерпаемата енергия на другите две преподавателки - Калина Филипова и Биляна Курташева, както и на чудесните студенти преводачи от Софийския университет. Равностойна обаче беше и работата на нашите по-млади творци, които зареждаха курса с желание за писане, отвореност за споделяне на преживявания и идеи и готовност да експериментират, които ме оставиха разтърсен. Никога не съм имал привилегията да работя с толкова вдъхновяваща, талантлива и щедра група хора. Все още ги виждам и чувам съвсем ясно, тези лица с два гласа - единият, издигащ се в непознат език от четящите устни, и другият - в шепот, носещ първия глас до слуха ми. Границите, които ни деляха, все по-осезаемо се превръщаха в пристан, който ни събираше, в силови полета, които ни притегляха, а не в бариери, които разделят. Сега ми липсва приятелският шепот в ухото, онзи дар от другата реч, която заживява на прага, където духът се превръща в дума.

Ричард Аксел