Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

Поемата "Септември" и европейското единство

 

През 1986 г. издателство "Български писател" осъществи изискано фототипно издание на редактираното от Гео Милев списание "Пламък". Така по-младите поколения български читатели имаха възможност да прочетат в първообразния й правопис поместената в брой 7-8 от септември-октомври 1924 г. и забранена от цензурата поема на Гео Милев "Септември". Ожесточено-безбожният, образцово социалистически смисъл на тази поема е общоизвестен. Явното художествено пресъздаване на бунтовния, насилнически дух на богоубийство и богоотрицание в случая обаче представлява по-малка опасност от покваряващо нравствено влияние, отколкото някои днешни проявления на вярващи демократи на Изток и на Запад, които, без дори да подозират сродството си със социалистическия мироглед, внушават под булото на едно външно приемане на Бога всъщност същата безбожно-социалистическа идейност, обобщена изключително точно и задълбочено в стиховете на Гео Милев:

 

По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блаженния рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

 

Поразително е сходството на споменатите Гео-Милеви стихове с описаната от Достоевски в "Братя Карамазови" духовна същност на социализма: "Социализмът е не само работнически въпрос или въпрос на тъй нареченото четвърто съсловие, но предимно атеистичен въпрос, въпрос за същевременно въплъщение на атеизма, въпрос за Вавилонската кула, която се строи именно без Бога не за достигане небесата от земята, а за сваляне небесата на земята". На фона на това прозрение ние можем да разберем репликата, цитирана от Миусов в "Братя Карамазови": "Социалистът-християнин е по-страшен от социалиста-безбожник." Тъкмо защото е прикрита зад мнимо християнско изповедание, а в сърцевината си е все така безбожна, идеологията на социалиста-християнин е много по-пагубна със своята изкусителност, която примамва искрено вярващите към богопротивните себични цели на потребителското общество.

Днес тази опасност е особено ярко онагледена в стремежите да се построи, включително и в духовния смисъл чрез така наречения икуменизъм, европейска Вавилонска кула на благосъстоянието. И споменатата опасност е много по-голяма от тази на явното безбожие тъкмо затова, защото в повечето случаи, особено на Запад, изобщо не се осъзнава.

Всички знаем, че болшевизмът, като открито безбожна идеология, организираше така наречените ленински съботници, чрез които, принуждавайки всички граждани задължително да работят, въвличаше обществото в престъпване на четвъртата Божа заповед, която определя съботата като ден на почивка и освещение от Бога. Затова за мен бе изключително смайващ фактът, че преди няколко години в родния ми град една американска екологична организация на име "Зелен чадър" призова за всеобщо съботно почистване на града. Слава Богу, призивът имаше пожелателен характер, но макар и обвързан с благовидността на една иначе полезна цел, той изразяваше същата болшевишко-богопротивна и може би неподозирана и от самите организатори насоченост.

Духовната опасност от подобни прояви произтича от факта, че Десетте Божи заповеди, представляващи Божия закон, са равноценни и че, както е казано в съборното послание на Яков, "който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко".

Мнозина християни, копнеейки с право за обичта на Христос в сърцето си, понякога забравят или подценяват Десетте Божи заповеди. Вярно е, че единствено чрез вярата и присъствието на Христос у нас чрез Духа ние можем да бъдем истински богопоклонници, но не бива да забравяме, че целта на Новия завет е изразена от Господа Бога именно така: "Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги запиша в умовете им" (Евр. 10:16). Може би затова четвъртата Божия заповед започва с думите: "Помни съботния ден, за да го освещаваш".

Българската литература

© 2002 Литературен форум