Литературен форум  

Брой 20 (504), 21.05.2002 - 27.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Здравка Ракова

Щази в България

 

За времето от 24 април до 17 май 2002 г. в България гостува изложба с документи от Държавна сигурност (ДС) на бившата Германска демократична република (ГДР). Замисълът на германските специалисти е тази пътуваща изложба с документи, фотоси, веществен материал и текст да бъде показана във всички източноевропейски страни. Тя е гостувала вече в четири държави. В България е подредена в залите на Музея на Съединението в град Пловдив. След България тя ще бъде представена в Румъния. Едва ли германските специалисти, когато са съставяли графика за гостуванията на изложбата са предполагали, че показването й в България ще съвпадне с гласуването в Народното събрание на Закона за достъп до квалифицираната информация.

Историческите факти, показани в изложбата, непринудено водят до съпоставяне с подобни събития от българската действителност и провокират у посетителите множество въпроси. Първият и може би основен: защо в Германия, а и в други бивши източноевропейски страни въпросът с досиетата на ДС е вече в историята, докато в България той все още стои на дневен ред? Изложбата с документи на ЩАЗИ показва как в Германия са подходили към този въпрос.

На 7 октомври 1949 г. Съветската окупационна зона е обявена за самостоятелна държава - ГДР. На Учредителното заседание на Временната народна камара в Берлин се приема конституцията на ГДР. На 12 октомври 1949 г. е утвърдено и временно правителство начело с Ото Гротеволд. Само няколко месеца по-късно, на 8 февруари 1950 г. със Закон на Камарата на народните представители се създава специализираният орган на ДС като отделно министерство. Формално ДС е орган на Министерския съвет, но фактически е основен инструмент на властта на комунистическата партия на ГДР (Германската единна социалистическа партия (ГЕСП). Министерството на ДС (МДС) е "държава в държавата", но е подчинено на политбюро на ГЕСП.

В изложбата посетителят намира отговор и на поставения въпрос от самото МДС: "На кого партията и държавата може да се довери и да разчита по всяко време?" Това е армията на ДС, армия в сянка - 91 000 са щатните сътрудници, 10 500 са ръководители на нещатни сътрудници. Представени са документи, показващи числеността и дейността на нещатните сътрудници на Министерството. Неофициалните сътрудници (нещатни) са 173 000. Обществеността в България знае ли колко са нещатните сътрудници на българската ДС?

Особено важна задача за МДС в ГДР е областта на външноикономическите връзки. Главно управление II от Министерството следи експортната и импортна дейност на западни фирми, търгуващи с ГДР. В архивите на ЩАЗИ се пазят обширни досиета на тези фирми, а техните представители в ГДР са следени непрекъснато. Социалистическа България също има активни търговско-икономически връзки със западни фирми. Нима ДС не се е интересувала от тях?

В изложбата е показана и дейността на специализираните служби за контрол на ефира - т. нар. "Ефирна полиция". Тя включва главно управление III на МДС и отдел III на 15 окръжни управления. Всички те осъществяват контрол на ефира над ГДР от около 20 станции и различни мобилни единици чрез 300 записващи устройства. Цели на подслушването са правителствени служби, политици, журналисти, хора на икономиката и науката. Контролира се и територията на ФРГ.

Много интересно е, че в експозицията се проследява и съпротивата на гражданите на ГДР срещу комунистическия режим и дейността на ДС. Със създаването на МДС се изграждат т. нар. "специализирани лагери", където са изолирани неудобните на властта лица. Подобна е практиката и в България. Германският народ и интелигенцията оказват отпор на установената политическа система в ГДР с помощта на съветските окупационни сили и на утвърждаването на ГЕСП за управляваща партия. В изложбата чрез документи е показана дейността на "Комитет на свободните юристи от съветската зона", създаден през 1949 г. като реакция срещу нарушаването на законите в Източна Германия. Над 900 източногермански юристи, членове на комитета, успяват да избягат в Западен Берлин преди издигане на стената. Но и там те са подложени на преследване от МДС. В изложбата се изнасят данни за двама ръководители на комитета, които стават жертва на ДС - Валтер Линзе, осъден на смърт за "шпионаж и антисъветска пропаганда" и разстрелян на 15.12.1953 г. в Москва, и Ервин Нойман - отвлечен през 1958 г. и починал през 1967 г. в пълна изолация.

В края на 50-те години вече ясно се откроява икономическото изоставане на ГДР в сравнение със Западна Германия. Колективизацията на селското стопанство и дребните занаяти е посрещната с масово недоволство от населението на ГДР. Увеличават се бягствата на Запад. Повечето от тях са през все още отворената граница в Западен Берлин. Правителството на ГДР се стреми да постигне решаването на два важни въпроса - ГДР да бъде официално призната от западните държави и Западен Берлин да бъде откъснат от ГФР и да бъде присъединен към Източен Берлин. Западът остро реагира на опитите на ГДР. Източният блок решава на заседание на държавите членки на Варшавския пакт в началото на месец август 1961 г. в Москва да се прекрати свободният достъп до Западен Берлин. През нощта на 13.08.1961 г. изненадващо е напълно спрян достъпът до Берлин. Започва изграждането на стената, обявена за "антифашистки защитен вал".

В началото на 1968 г. в Чехословакия започва процес на реформи под лозунга "Социализъм с човешко лице". "Пражката пролет" пробуди надеждите на обикновените хора от Източна Европа за демократизация на социалистическия обществен строй. Обратно, управляващите в Съветския блок решително се противопоставят на "бацила на реформите". На 20 срещу 21 август 1968 г. армиите на четири държави от Варшавския пакт (в това число и България) нахлуват в Прага и свалят реформаторското правителство. В ГДР се надига протестна вълна срещу интервенцията. До края на месец ноември 1968 г. ДС регистрира над 2000 "враждебни действия". Арестувани са над 500 души, предимно млади хора, между тях и младежи от известни комунистически семейства. Малолетните са амнистирани през декември 1968 г., но навършилите пълнолетие са осъдени на 2 и 3 години затвор. В изложбата са показани снимки и документи от протестните акции в ГДР през 1968 г. Специално е акцентирано на акцията в Дрезден. Трима студенти от Дрезден - Петер Цизеке, Клаус Еле и Петер Хелмут с помощта на детска печатна преса подготвят 1200 екземпляра на протестен призив срещу интервенцията в Чехословакия. Преди да бъдат арестувани, те успяват да разпространят около 600 броя в пощенски кутии и телефонни кабини в Дрезден. Тримата студенти са осъдени на лишаване от свобода - П. Цизеке на 3 години и 6 месеца, К. Еле на 2 години и 4 месеца и П. Хелмут на 2 години. И тримата са изключени от Техническия университет в Дрезден. И в България трима студенти от Историческия факултет на Софийския университет - Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев протестират срещу интервенцията в Чехословакия. До края на месец септември 1968 г. тримата студенти и техни съмишленици разпространяват в София и Пловдив над 200 ръчно написани позива. Едуард Генов е осъден на 3 години и 6 месеца. Александър Димитров и Валентин Радев са осъдени на по 2 години затвор. И тримата се изключени от Софийския университет. Пазят ли архивите на ДС и други прояви на недоволство в България от събитията в Чехословакия?

Забраната след 1961 г. на свободен избор на местоживеене в ГДР принуди хиляди германци да поемат пътя на нелегалната емиграция. На МДС се възлага паспортният контрол. Служителите на Министерството организират и най-перфектен контрол на транзитно преминаващите през територията на ГДР. Специално табло в изложбата е посветено на дейността на МДС по откриването на хора и организации, подпомагащи бягствата от ГДР.

През лятото на 1989 г. Унгария и Чехословакия отварят границите си и хиляди източногерманци с колите си марка "Трабант" преминават на територията на ГФР. ГЕСП и правителството на ГДР се опитват да спасят положението. Изготвя се закон за пътувания в чужбина под контрола на държавните органи. Но недоволството на гражданите ескалира неудържимо. Вечерта на 09.11.1989 г. хилядно множество спонтанно осъществява пробив на Берлинската стена.

Символът на комунистическата система - Берлинската стена - е разрушен.

Започва разграждането и на самата система в страните от Източна Европа. Институции като ДС са вече в историята според твърденията на някои политици. Дали наистина е така?

В изложбата има едно табло, посветено на SOUD - Международна база данни на тайните служби. Под руската абревиатура се крие "система за единно съхранение на данни за противника". Това е пазена в строга секретност информационна банка на тайните служби на 6 държави от Варшавския пакт и 3 побратимени страни - България, ГДР, Куба, Монголия, Полша, Съветския съюз, Чехословакия, Унгария и Виетнам. Седалището на SOUD и централната база данни е в Главната квартира на КГБ в Москва. До края на 1987 г. в SOUD се съхраняват 188 000 информации и данни за лица. МДС на ГДР е предоставило на SOUD около 74 300 информации. Това гласят обяснителните текстове към изложбата. А колко са предадените от българската ДС информации? И още един въпрос. В новия закон за достъп до квалифицираната информация как се вписва фактът, че извън България се съхранява информация, която касае сигурността на държавата?

И накрая последен въпрос - защо изложбата с документи от архивите на ЩАЗИ се показва само в Пловдив? Полезно би било по-голяма част от обществото в България да бъде запозната с навеждащите на размисъл документи от архивите на ЩАЗИ. Всякаква прилика с действителността в България не е случайна!

Българската литература

© 2002 Литературен форум