Литературен форум  

Брой 21 (505), 28.05.2002 - 3.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ВЧЕРА И ДНЕС

Ценко Барев

Папа Йоан-Павел Втори

 

Католическата църква със своя универсален характер включва в редовете си стотици милиони хора, пръснати по всички континенти, принадлежащи към всички раси и потопени във всички социални категории. Основата, върху която е изградена тази необикновена къща, е солидният, нечупливият камък, наречен обикновени хора. И то предимно тези, които познават мизерията, нищетата и страданието, но които носят в себе си вярата за доброто и саможертвата, изразени в един идеал, който надминава простото задоволяване на насъщните физически нужди. Циментът, който свързва, обединява и прави могъща тази милионна армия, е духовното, нематериалното, това, което издига човешкото същество над останалия мир.

Върху тази сила се разви католическата доктрина като част от общохристиянската. Ако последната проповядва любов и братство между хората в името на своите морални принципи, то католическата доктрина отива по-далеч от обикновената проповед и обикновеното съзерцание. Тя навлиза по-дълбоко и по-съдържателно във философските анализи и в практическото разрешаване на социалните и политически проблеми, с които има да се справя човекът, гражданинът, вярващият. Тя хвърля мост между временното, което ни свързва със земния живот, и безсмъртието.

Католическата църква с нейната организация, обслужвана от компетентни и добре осведомени лица, е важен морален и политически фактор. Общественици, държавни ръководители, културни деятели и хора на науката държат сметка за мнението, което изказва и становището, което взема по редица въпроси от обществен характер. Сама за себе си тя представлява един международен институт с многовековен опит, установена традиция и дипломатически подход, което й позволява да вижда, предвижда и прозира събитията.

Вниманието, с което се следи изборът на нейния върховен ръководител, не е случайно явление. Нещастието, което я сполетя със смъртта на папа Павел Шести и папа Йоан-Павел Първи, даде възможност да се види по-отблизо изключителното място, което заема и ролята, която й се пада да играе на историческата сцена. Особено при сегашното международно положение. Вярно е, че в този материален свят танковете и дивизиите, самолетите и ракетите са мерилото, с което се определя силата на една държава и влиянието й върху международните отношения. По всичко личи, че другата, моралната сила е не по-малко важна и в много случаи превъзхожда материалната и въоръжението.

Изборът на кардинал Войтила на папския престол е едно изключително събитие с последици, които ще засегнат вътрешния живот на църквата и по-специално политиката, която Ватикана провежда към комунистическия блок. Кардинал Войтила, като пастор на вярващите в Полша, трябваше да брани не само догмата и църквата от безверници, но трябваше да воюва ден и нощ срещу един диктаторски режим, който не пощади човека в неговата същност, в неговата свобода и право да бъде човек и гражданин. Той идва от една страна, която преживя нацистката окупация и комунистическото робство. И в тези две нещастия, които сполетяха полския народ, той не остана безучастен съзерцател, а взе страната на борците за правда и свобода. И този път от поста, който заема, папа Йоан Павел Втори няма да гледа на събитията по света и главно на събитията в поробените страни, като обикновен наблюдател. Посланието му до ливанския народ е указание, че той ще апелира и ще търси мир, но "мир в свобода". Да, мир в свобода, а не мир в робство, в духовна и материална експлоатация, или в съжителство с тираните! Както това се върши от съвременните фарисеи, седнали начело на държавните управления!

От избора на кардинал Войтила за римски папа радостта на поробените е свързана с надеждата. че техният глас ще бъде чут и разбран. Най-важното е, че бомбата на свободата е сложена в търбуха на комунистическия Моллох!

Да бъде щастливо и успешно делото на папа Йоан Павел Втори!'

Сп. "Бъдеще"
кн.50, октомври 1978 г

 

Уважаема редакция,

 

Посещението на папа Йоан-Павел II в България е повод да ви предложа да се запознаете със статия от сп. "Бъдеще", публикувана в 1978 г., годината, когато кардинал Войтила става папа Йоан-Павел Втори.

"Бъдеще" е списание за политика и култура и се издава в Париж от българската емиграция от 1973 до 1991 г. Автор на статията е Ценко Барев. В България е публикувана в сборника: Ценко Барев. "С перо в изгнание", кн. 1 (1949-1979), изд. "Пегас", Велико Търново, С. 1993, с. 575.

Здравка Ракова

Българската литература

© 2002 Литературен форум