СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ПРОЧИТ

Милена Димова

Брегът-мечта

Трудно е да бъде оценена адекватно новата книга на Румен Попстоянов "Приказки за древните морета", без да познаваме предишната му стихосбирка - "Ритуали". Това е така, защото в изданието от 1997 г. авторът едва загатва темите, с които ще се ангажира в бъдеще. А именно: преосмислянето на историята, пресъздаването на легенди, притчи, в които авторът влага свой оригинален смисъл. Морето е ключът към поетичния свят на Румен Попстоянов в най-новата му стихосбирка. Водната стихия се интерпретира от автора като алегория на всички съпътстващи ни вълнения. Ненатрапчиво възниква асоциацията със "Стареца и морето" на Хемингуей. Макар в "Приказки за древните морета" да не е търсено повествование, а по-скоро лирично обобщение на отношенията "човек-стихия". Безсилието, загадката, отчаянието и радостта от победата са емоциите, залегнали в същността на този поетичен сборник.

В "Ритуали" - и особено в едноименната поема - Румен Попстоянов акцентира върху вътрешните преживявания на един чувствителен човек - неговия лирически герой. Любов, съмнения, разочарования, страх пред бъдещето оформят емоционалната ос на поетичния сборник. В "Приказки за древните морета" авторът вече е различен. Историческите реминисценции са отстъпили място на непосредствено личните преживявания. Обобщенията са мащабни. Културните пластове, върху които се гради поетичното действие - дълбоки. Сравненията кореспондират с преоткрити сюжети, взети от древната митология и осмислени в духа на нашето съвремие.

Но да се върнем към морето - "главния персонаж" на Румен Попстоянов в разглежданата нова негова книга. Рискувам с препратката към Кенет Уайт, но рискът е оправдан, тъй като по-изкушеният читател би открил сходство в отношението към мъртвата природа при двамата автори. Не може да не направи впечатление особената роля на "брега" и при единия, и при другия автор. Брегът като роден дом, като непостигната мечта. Ще приведа няколко примера:

"Морето спря на края на брега..."

"Брегът - /винаги един и същ..."

"Брегът е любовта..."

Друг основен мотив в книгата е идеята за пристанището. Отново в екзистенциалния смисъл на убежището, дома, покоя. Това оправдава и заглавието на сборника - "Приказки за древните морета" - т.е. разказ за изконното ни чувство за принадлежност към определена култура и всички преживявания, свързани с усилията да се уеднаквим с традициите й.

Румен Попстоянов очевидно е автор който "пише книги", а не "създава стихотворения". Само така би могло да се обясни стиловото различие на двата му последни сборника. Претенциите към втория могат да бъдат свързани главно с тематичното еднообразие на творбите и с не достатъчно прецизната композиция - все пак една поетична книга също трябва да "разказва" и затова стихотворенията в нея следват свой специфичен порядък. Но в сравнение с първата книга на Румен Попстоянов "Ритуали", то "Приказки за древните морета" е безспорно израстване в неговото творческо развитие. Тази стихосбирка се вписва органично в най-модерната ни поезия и със сигурност е ценно четиво за всеки, който следи отблизо развитието на новата ни литература.

Вижте някои стихове на Румен Попстоянов