Литературен форум  

Брой 21 (505), 28.05.2002 - 3.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

Мими Михайлова
ТЕЕ, Пловдив

Символни нива в повестта "Гераците"

 

Преодоляването на старото патриархално общество и семейно-битовите порядки и насочването към нова социална структура съставя идейно-тематичния център в повестта "Гераците". Този преход между два етапа е подчинен на механизъм, изпитан и познат на човечеството. Независимо от това как ще дефинираме проблема: сакрифисиална криза, "ремитологизация" или чрез известната фраза: "Умря царят. Да живее царят!", в творбата на Елин Пелин се разгръщат архетипни модели, митопоетични наративи и културно-антропологически метаморфози, изграждащи различните символни нива в "Гераците".

С повестта е реконструиран архетипът на ритуалното календарно обновяване на царско-жреческия сан чрез умъртвяване и заместване.

Още първият абзац на "Гераците" е активно въвеждащ в смисъла на повествованието и дава отговор на въпрос, който читателят още не е успял да зададе: Кой е Йордан Герака? Един от многото, той става "първи човек" сред съселяните си. Йордан Герака е водещата, организиращата единица за селския колектив, т.е., преведено на миторитуален език, той е "царят".

След като разбираме кой е Йордан Герака, "хоризонтът на очакването" (Яус) се разширява с описанието на мястото, където той живее. Домът на героя е ситуиран в центъра, а според хоризонталното структуриране на света в старите култури Центърът обозначава сакралното, хиперкултурното пространство.

В повестта е разгърнат структурно пълно космическият модел на света, както е според космогоническия мит. "Всред широкия двор... се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор - единственият бор в цялата околия". Авторът въвежда символа на световното дърво и го дублира със сравнението "като стрела", за да гарантира обвързаността "долу" и "горе". Дървото не е случайно, а е "борче от светите рилски кории". То освещава, сакрализира новото място и става Ос на света, ос , която интегрира Небе, Земя и Ад.

Описанието се разтегля по хоризонтала. Дядо Йордан надзирава и ръководи работата в къщата, но държи и кръчмата, а тя е "дълго здание до пътя", което стои "като глава и камък на големия зидан пръстен", обграждащ двора. Става изместване на сакралния център от дома и бора всред двора-кръг, които са осветени от последните дни на "много старци от рода им", т.е. от традицията, към кръчмата, осветена от ситуирането й до пътя, защото пътят е атрибут на сакралното пространство. В текста ясно са очертани центърът и ръбът на окръжността. С подменянето на центъра, с динамизирането на статичното Елин Пелин залага на подсъзнателно ниво промяната, която трябва да настъпи. Защото кръгът според изобразителния език на мита е вечнопораждащ се, носи в себе си преход, преминаването в нов статус.

Йордан Герака е извоювал своето място в обществото, но синовете му не са социално приобщени. Те "вършеха полската работа, подпомагани от двама млади ратаи и от стария Матей Маргалака", т.е. приравнени са с чуждите, с ратаите и с бездомника.

Образите на Йордан Герака и баба Марга са функционално тъждествени. Чрез тях се изявява сакрумът. Със смъртта на баба Марга се променя духът на къщата. Защото царският статус трябва постоянно да се доказва със сила. И веднага Елин Пелин въвежда най-съответстващото сравнение с "домашната колесница", която изскача от руслото на обичайното. Отново се налага символът на кръга (колесница, огнище, змии). При полагането на основите на Центъра Гераците са посадили бора, което съответства на космогоничния акт за "закрепването" със забиването на кол в главата на змията. Със смъртта на баба Марга, т.е. на част от дядо Йордан, кръгът се завърта със следващия оборот на новото поколение на синовете.

Настъпва разколебаване в социалния статус на героя, което провокира изявата на качества, присъщи на кризата: безсилието на царя и насилието от страна на тези, които идват да го наследят."Излюпва" се злото и то заразява всички от социума със своето безумие. Този етап от изживяването на кризата е изведен с вербалната подмяна "огнище"-"змии". Защото огнището в митологичното съзнание винаги се свързва със статичния център на социума1, а змията е знаковото присъствие на прехода.

Йордан Герака вече няма да бъде същият. Пътят, който той трябва да извърви от смъртта на баба Марга до кражбата на скритото имане, е кратък и стремителен. Десакрализацията на царстващата персона започва със страх от подигравка и завършва с подигравката на най-бедния селянин, Ило Търсиопашката: "Селяне, обраха ме! Откраднаха ми парите!" Кризата е заличила социалните граници. Цар и сиромах са наедно. След кражбата на имането дядо Йордан е Никой.

Смъртта ражда прехода. Но след като едната половина от митичния образ на дядо Йордан е мъртва, защо все още той е жив? Защото не е извършена царската инвеститура с предаването на царските инсигнии. Защото не е завършила инициацията на бъдещия цар. При преходните ритуали се изисква от участника да се отдели за известно време от социума, да мине през определени изпитания, да влезе в контакт с хаоса, с извънкултурното и след ритуално очистване да се завърне в социалната структура, но вече в нов статус.

Петър не търси своя ниша в социалната йерархия "Денгубеше се по лов." Но ловът на Петър е без улов. Божан заема изчаквателната позиция на хищник, за да улови сгоден момент и да грабне "своето" си. Защото баща му притежава "историческото" право над властта, а той - "биологичното" право на първороден (майората). Павел има същото "биологично" право, но от позицията на най-малкия син (минората).

Повествованието продължава с инициацията на Павел. Той отива в казармата, която не е определена като топос, но която носи усещането за извънсоциалност. Идентификацията на воина с извънзаконника се извежда поведенчески: пиянства, заобикаля се с цигани-музиканти, пее неприлични песни.

На Павел като културен герой от типа "измамник", олицетворяващ принципа на удоволствието, е противопоставен Божан, героят-страдалец, който възпроизвежда и подчинява. Негов архетип е Прометей.

Надпреварата за властта ескалира с появата на "тайнствена приказка-небивалица, че старият Герак има скрити пари". За какво имане става въпрос, когато: "...баща им имаше дългове"? В случая богатството не е обвързано с материалната му стойност, а е знак класификатор2. Златото манифестира социално-ролевата същност на Йордан Герака като цар, като носител на властта.

Времето отново става реалност и действието добива нов тласък: "едно лято, скоро по Петровден", т.е. това е времето на жътвата, времето, когато се прибира реколтата.

Павел се завръща у дома. Срещата между баща и син става на прага на кръчмата, на пътя. Елин Пелин насища маркировката на прехода с описанието на Павел. Ризата му е бяла и ленена, т.е. "природна". В случая можем да говорим за "типологична синонимност: бяла риза = голо тяло"3. Човекът в бяла риза е излязъл от своята културна рамка и демонстрира "отвореност" за чужди сили или принадлежност към друг свят. Героят през нощта е бил извън дома, в хаоса. Затова е особен външният му вид: лицето му е "бледо, слабо и болнаво". Като същество от друг свят, което се завръща в този ред, той трябва да бъде отново припознат и приет.

Не е ли странно, че синът целува ръката на баща си и той не го познава? А Йордан Герака чака своя син и го чака точно като човек от друг свят - среща го с оглавник. Според логиката на мита чрез връзване се овладява или наказва извънзаконникът4. Но Павел не е "вързан". Напрежението между двете рамки: вратата на кръчмата (сакрума) и бялата риза (профанното) е нараснало до краен предел. Павел проговаря, т.е. прекрачва прага в посока към културното пространство. Едва сега той е идентифициран.

Разпознаването е съпроводено с повишена сакрална натовареност. Героите словесно възстановяват Центъра. Йордан Герака се грижи за приемствеността: "Сети се за бащино огнище!". Заедно с това повествователят извежда въпроса: "Защо беше дошъл Павел?". Защото той има петнадесетдневен отпуск. Това време е един канал, чрез който Павел, ако съумее, може да отъждестви "свое" и "чуждо". Докато Петър, Божан и дядо Йордан усилено работят, то Павел се отделя до "студеното кладенче" при трите дъба-братя. Образът на кладенеца ни отпраща към символа на водата и на граничното, към началото на сътворението, а дъбът до кладенеца е проекция на Световното дърво от Центъра. Но екзалтацията на Павел е прекъсната. Баща му идва при него като при равен - сваля си шапката. Зооморфният код е сменен. Не ястребът (геракът), а "гургулицата" бележи присъствието на героите, които търсят близост и разбирателство. Двамата са с различни желания, но се споразумяват. Заговорническото им мълчание е прекъснато от Божан, който ги настига на кон. Павел и дядо Йордан са при кладенеца, при пасивното, женското начало, а Божан е яхнал кон, т.е. той е овладял деятелното, мъжкото начало.

Събитията са предрешени и само трябва да се случат. Викът на Герака: "Е...сега...свършихте и това!", пука сакралния мехур и героите се озовават в хаоса. Отчуждението между баща и синове е пълно. Веднага идва проклятието: "Вие не сте мои деца! Да оберете баща си! Проклети да сте, проклети да сте!". "Старецът увисна на ръцете им и се сгромоляса на прага като камък, изпаднал от някой стар зид." Камъкът е знак за ролевата смърт на Йордан Герака, знак за възвръщането на Центъра, омфала. Имането е открито. Извършено е тайнството при династическото наследяване.

Сега сцената е свободна за изявата на братята като реликвени фигури на културни герои. Божан и Павел застават един срещу друг с "каиновска неприязън". Библейската алюзия е пренесена и в зооморфната им хипостаза (кучета). Така вижда синовете си дядо Йордан: "Избийте се, кучета! Избийте се!". По традиция враговете на господаря са се разглеждали като "синове на разрухата, вълци, кучета"5.

Кой ще бъде новият цар? Кой е откраднал скритото злато? Отговорът на селския колектив и на дядо Йордан съвпадат: "Това е Божанова работа". За новата социална позиция на Божан свидетелстват думите на селяните: "Отсега нататък той ще царува - другите ще робуват!". Божан не просто повтаря баща си като властник, а го превъзхожда. Той е деятелят, който, защитен от кръга на огъня, с "голям дюлгерски молив" ще структурира социума.

Центърът, който познаваме подреден и чист, на финала е разделен, мръсен. Кому е нужен вече старият бор? Святото дърво е отсечено. През един пролетен ден Маргалака затваря мъртвите очи на Герака и с това слага край на повестта. Куцукащата походка на дядо Матей предъвква човешката вяра, "че всяко зло има край" и заедно с пролетта е очакван оня ден, когато светът ще се оправи.

Това са символните нива, затварящи кръга от пролет до пролет, от смъртта на баба Марга до смъртта на дядо Йордан, нива, бележещи възмъжаването и възцаряването на нови герои. Чрез изведените символи се "разчита" архетипът на ритуалното календарно обновяване на царско-жреческия сан, стоящ в основата на всяка обществено-политическа и социокултурна промяна.

 

 


1 Маринов, Д. "Народна вяра и религиозни народни обичаи". С., БАН, 1994, 180.горе

2 Маразов, И. "Митология на златото". С., Хр. Ботев, 1994, 8-9.горе

3 Станоева. И. "Тялото - голо и облечено". Български фолклор. 1994, кн. 2, 74-81.горе

4 Маразов, И."Сакрифисиална криза и културна промяна". Български фолклор. 1995, кн. 1-2, 22-23.горе

5 Елиаде, М. "Митът за вечното завръщане". С., Хр. Ботев, 1994, 52.горе

 

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ

Българската литература

© 2002 Литературен форум