Литературен форум  

Брой 21 (505), 28.05.2002 - 3.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Румен Попстоянов

 

Созополски бряг

Брегът -
винаги един и същ -
и колкото по-еднакъв,
толкова по-различен.

Вълните -
никога неповтарящи се -
и колкото по-различни,
толкова по-еднакви.

Птиците -
одремани в трептящия въздух -
сякаш всеки миг ще се разтворят заедно с маранята в него.

Лодките -
гмуркащи се в хоризонта -
всеки миг се приближават все повече
заедно с него -
и една протегната ръка ще ги докосне.

Цялата тази вселена
се отразява в очите ти -
посинели от бездната,
присвити от слънцето,
когато гледам към теб,
но към мене ти не гледаш.

И само корички сол
по тъмното ми тяло
ми пречат
да се разпадна на атоми -
един миг
преди края на света,
преди края на времето -

тук, на този бряг,
където всичко е начало...


Празни мрежи

Отвързахме последните въжета,
които ни придържаха към кея.
Остана вълноломът зад гърба ни,
започнахме безкрайното
изкачване и слизане
по гърбовете на вълните.
А после хвърлихме във черното
и мрежите, и котвата,
и своите надежди за сполука.
Люляхме се и мръзнахме до сутринта.
И чак когато почна
лекичко да се развиделява
измъкнахме от дъното
огромното си разочарование -
и тази нощ
на дълбините повелителят
за нас не бе предвидил нищо!
Приведохме по-ниско гърбове
и пътя към брега затърсихме.

Когато слязохме на сушата,
пристанът се залюля в нозете ни,
а костите ни скърцаха
от сол и влага.
Утеха, топлина потърсихме
във чашите
със черното и гъсто вино,
което само ни остава вярно
след тези ялови и неуспешни нощи.

Не ни привличат и постелите,
макар че ни смъдят очите,
защото думите на гняв,
които през нощта
в устите ни напираха,
сега със виното
ще трябва да преглътнем.
И на раздяла
едва
успяваме да си прошепнем,
че следващата нощ
на пристана
отново ще се срещнем.

Българската литература

© 2002 Литературен форум