Литературен форум  

Брой 21 (505), 28.05.2002 - 3.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Не познавам български дисидент

Борис Рубашкин пред "Литературен форум"

 

РубашкинОперният певец, режисьорът и композиторът Борис Рубашкин празнува три юбилея - своята 70-годишнина, 50-годишната си сценична дейност и 30 години от създаването на прочутия му "Казачок".

Син на руснак и българка, юбилярът емигрира от България в Австрия през 1962 г. През 1965 г. излиза първата му плоча с руски романси, а през 1970 г. създава танца "Казачок" (над 10 милиона продадени плочи), за който световната преса пише: "Виена подари на света два танца - валса на Щраус и "Казачока" на Рубашкин". В творческата кариера на Борис Рубашкин са отбелязани 328 концерта в Русия, актьорско участие в два филма, оперни режисури, ангажименти в най-престижните опери в света. Десетки биографични филми за музиканта са заснети у нас и в чужбина. Получил е шест златни плочи. В момента живее и работи в Залцбург. Този месец ще получи държавни награди от президента на Австрия г-н Клестил, от губернатора на Залцбург г-н Щаусбергер и от кмета на града г-н Шаден.

 

 

- Три юбилея. Чувствате ли се изчерпан?

- В никакъв случай. Юбилеите просто съвпаднаха един с друг. Иначе продължавам да работя, да композирам, катеря се по планините, плувам в морето...

- Кое ще определите като Ваш най-голям творчески успех?

- Аз, откакто се помня, все нося две дини под една мишница. Първо, внесох руските романси като такива в България, след което прибавих към репертоара си баритонови партии от различни опери. Плочите ми се продаваха. После излезе и "Казачок", което мога да определя като връх в интерпретациите ми на руското изкуство. Така че никога не съм делил операта и фолклора - първото те кара за три часа да съпреживееш случващото се на сцената, а второто е две-три минутно възприятие на песен, образ, настроение.

- Как се вмества в ангажиментите Ви писателската работа?

- През 1999 година тук излезе книгата ми "Спомени", която предстои да бъде публикувана и в Русия. А в момента работя над една документална новела, в чиято основа стои жестоко политическо убийство, извършено в зората на налагането на комунистическия режим. Искам да пресъздам физическото и психическото унищожаване на личността в онази епоха.

- Как се решихте в онези опасни времена да емигрирате в Австрия?

- Само личната свобода на човека може да му осигури работа, образование, семейство. Там законите са така направени, че да не поставят спирачки пред личността. Баща ми е донски казак, избягал от болшевиките. Брат ми е убит 70-та година. Имам и лични причини да се разграничавам от социализма.

- Имахте ли възможност да се връщате в България?

- Едва през 1986 г. получих писмо от посолството, че ми се разрешава да се върна - между другото осем години не пускаха майка ми при мен. През 1987 г. директорът на Националната опера Светозар Донев ме покани да пея в "Кармен", но ме спряха на границата. След което получих петгодишна забрана да посещавам България. Тъй като бях лош пример за българските комунисти, бях обявен за американски шпионин.

- Мислите ли, че музиката може да е средство за борба с определена доктрина?

- Не. Музиката стои над всички доктрини и идеи. Само личността може да противостои.

- Как Ви приемат сънародниците ни зад граница?

- В чужбина плачат на български песни - танга, романси. Хората си поддържат традициите.

- Представяте ли се като дисидент?

- Аз не познавам нито един български дисидент. Смешно е, да речем, някой писател да се изкарва такъв. Всички знаем, че се пишеха хвалби, за да получиш кола или вила. Актьори, художници, певци, поети висяха с денонощия по кръчмите. Ако си позволявам някакъв упрек, то е че никога и до ден днешен българската интелигенция няма опозиционен лидер.

Разговора води Милена Димова

Българската литература

© 2002 Литературен форум