Литературен форум  

Брой 21 (505), 28.05.2002 - 3.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

Историческа загадка с едно неизвестно

 

Когато наближава (или отминава) 24 май, винаги е здравословно за духа ни да си спомним пред кого (или от кого) българските първоучители Кирил и Методий са защищавали ограмотилата и другите славянски народи българска азбука и правото й на съществуване. Ето как в Библията обобщено е описано служебното положение и поведението на въплъщаващото институция длъжностно лице, с което Кирил Философ влиза в прение: "който се противи и се превъзнася над всичко, което се нарича Бог или на което се отдава поклонение, така че той като Бог да седне в Божия храм, като представя себе си за Бог."(2 Солунци 2:4).

Твърде показателни и подсказващи с оглед на лесно-трудната историческа загадка са и предупредителните думи в Евангелието: "И никого на земята не наричайте свой отец, защото Един е вашият Отец - Небесният."(Матей 23:9).

Изненадващо в този смисъл спрямо някои западни понятия и привички е и обстоятелството, че, възкръсвайки и възнасяйки се в небето, Христос, библейски погледнато, не е оставил Свой заместник на земята, понеже, както се е изразил за Спасителя нарочваният по ирония на случая като престолоосновател апостол Петър, "няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим."

Тъй като неизвестното в загадката е описано като превъзнасящо се "над всичко, което се нарича Бог или на което се отдава поклонение", редно е да внимаваме на кого се покланяме. Кланянето пред човеци в наше време стана толкова разпространено, че не създава впечатление за нередност, но все пак не бива да забравяме, че второто от трите класически изкушения гласи именно следното: "Ако ми се поклониш, всичко ще бъде твое." Ясно е, че, щом Спасителят е един, на когото другиго или в чието и друго име да се поклоним, изкушението спрямо нас ще е сполучило.

Някои богослови се стараят да оправдаят привичката на определени християнски свещенослужители да приемат човешко поклонение спрямо себе си чрез твърдение за власт, която била дадена на духовните работници от апостол Петър. Една библейска случка обаче потвърждава, че споменатият апостол отхвърля човешкото поклонение пред свещенослужителите. Когато, както е писано в Деянията на апостолите, упътеният свише апостол Петър посещава стотника Корнилий, за да му изяви благовестието, още на влизане се случва следното: "И когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред краката му и се поклони. А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек."

Забележително е също, че дори и поклонението на хора пред Божии ангели не е допустимо от библейска гледна точка. В края на книгата Откровение Йоан Богослов съобщава случка, доказваща това: "Аз, Йоан, съм този, който чух и видях тези неща. И когато чух и видях, паднах да се поклоня пред краката на ангела, който ми беше показал това. Но той ми каза: Недей! Аз съм съслужител на теб и на братята ти пророците, и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се на Бога!"(Откр. 22:8-9).

Същото правило, което важи за поклонението, е в сила и за прощението на греховете, и за застъпничеството за нас, грешните човеци, пред престола на небесния ни Отец. Мнозина от вярващите християни произнасят молитви, отправени към личността на известни от духовната история герои на вярата, осланяйки се по традиция на предположението, че въпросните мъченици на християнската вяра са възкресени и могат да се застъпят за нас. Вярно е, че определени библейски личности (Енох и пророк Илия), са взети на небето живи, а възкресението на други пък, като например Моисей, е потвърдено в Свещеното писание, но Спасителят и в този смисъл и посредникът е само един и ние, ако желаем благодатен отговор на молитвите си, би трябвало да помним това. "Защото има само един Бог, и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." (I Тимотей 2:5-6).

Българската литература

© 2002 Литературен форум