Литературен форум  

Брой 21 (505), 28.05.2002 - 3.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПИСАТЕЛИ-САМОУБИЙЦИ

Странности на характера

 

Мнението, че представителите на творческия елит са често непоносими, безотговорни, непредсказуеми, истерични, склонни към неприлично веселие или необяснима мрачност битува отдавна в обществото. Тази особеност е отбелязана още от Дюркейм, който пише: "В изтънченото общество, живеещо във висша степен благоразумно, неврастениците представляват един вид духовна аристокрация". Прекомерно развитата фантазия и твърде изострените нерви в еднаква степен подпомагат и творческите склонности, и отклоненията в поведението. За литераторите е особено характерен суицидният тип поведение. Няма да преразказваме христоматийни примери като Есенин, Джек Лондон и т.н., а ще се спрем на малко известни на българския читател писателски съдби.

Странен, а в очите на църковните власти и крайно подозрителен, човек е бил италианският философ и математик Джироламо Кардано (1501-1576). Той се отличавал с неординерни навици и осъдителни сексуални пристрастия, при това бил астролог, твърдо убеден в магическата сила на звездите. До известно време от Инквизицията го спасявала единствено репутацията му на знаменит медик - Кардано лекувал държавници и висши духовници. Но като дело на своя живот авторът на трактата "За тънкостта на нещата" възприемал само астрологията. Страшен удар върху репутацията му се оказала преждевременната смърт на английския крал Едуард II. Дни преди да умре, Кардано предсказал на монарха дълъг и щастлив живот. Тогава астрологът решил да възстанови престижа си по най-безпогрешния начин: съставил собствения си хороскоп и обявил, че му е съдено да умре в деня на 75-годишнината си. За всеки случай преди посочената дата той престанал да приема храна и потвърдил правотата на звездите чрез собствената си смърт.

Английският поет и драматург Томас Бедоус (1803-1849) принадлежал към онази рядка и обикновено нещастна категория хора, които започват умствено да се развиват много рано, поразявайки всички с ярките си таланти, но по-късно не оправдават надеждите и през целия си останал живот по всякакъв начин се опитват да възродят угасналия интерес на околните към себе си. През ХХ век това явление получава названието "синдром на вундеркинда". От ранна възраст Бедоус проявява блестящо литературно дарование. На 18 години издава първата си книга, възторжено посрещната от публиката и критиката, а Оксфорд завършва вече знаменит. Цялата по-нататъшна творческа дейност на Бедоус е поредица от неудачи и разочарования, съпроводени със скандали, смени на местожителството и заниманията, опити за самоубийство. Несъмнено върху странния характер на Томас влияние оказва и наследственият фактор. Баща му Томас Бедоус-старши, прочут лекар, също се славел с нестандартно поведение (веднъж заселил крава в стаята на туберкулозно болен, твърдейки, че диханието й ще се отрази благотворно на пациента). В съответствие със стила си на живот Томас-младши избира оригинален начин за самоубийство: прерязва артерията на левия си крак, надявайки се да умре от загуба на кръв. Не умира, но прихваща инфекция, заради която се наложило да ампутират крайника му. Половин година по-късно Бедоус приема отрова, оставяйки бележка със следното съдържание: "Ставам само за храна на червеите... Можех да бъда какво ли не, в това число и добър поет. Но да живееш на един крак е твърде скучно".

Не по-малко необичаен, но по-ефективен способ да умре избира друг чудак - поетът Пиер Борел (1809-1859), лидер на френските "млади романтици". Под псевдонима Ликантроп (Човекът-вълк) той бичува пороците на буржоазното общество, възпява доброволната смърт и дори предлага да се създаде фабрика за самоубийства. Последните си години поетът прекарва в Алжир, живее в построен по негов собствен проект готически замък, сред колонистите се слави като свадлив чудак. В разгара на едно африканско лято за ужас на съседите си Борел застанал на най-големия припек с непокрита глава и започнал да чака да получи слънчев удар. На уплашените си комшии обяснил: "Не ми е нужна шапка. Природата си гледа работата и кой съм аз да й се меся. Ако пожелае да ме лиши от коса, значи й е угодно темето ми да е голо". И паднал мъртъв.

Пол Масон (1849-1896) съчетавал работата си в съдебното ведомство с литературната дейност. Любител на скандалите и мистификациите чудакът едва не предизвикал франко-германска война, издавайки уж новооткритите, а всъщност съчинени от него, юношески дневници на Бисмарк. Напускайки живота, Масон също проявил фантазия. Застанал на брега на реката, вдъхнал етер, паднал и се удавил.

Поетът-космополит Артур Краван (1887-1920) обичал не само литературните, но и битовите скандали: живеел с фалшив паспорт, преструвал се на моряк, крадец, укротител на змии. Най-голямото удоволствие на Краван, любимеца на дадаистите, било да шокира приличното общество. Веднъж провалил откриването на снобска художествена изложба, устройвайки шествие със стриптийз. Някои мистификации обаче му излезли твърде скъпо. Представяйки се за велик боксьор, Краван предизвикал на двубой световния шампион в тежка категория - с очевидни (и неблагоприятни за здравето му) последици. Решавайки да се самоубие, поетът се качил на една лодка, отплавал в открито море и вече не се върнал.

ЛФ

Българската литература

© 2002 Литературен форум