Литературен форум  

Брой 21 (505), 28.05.2002 - 3.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

В традицията

Димо Кьорчев

Разхвърлените разкази на Елин Пелин из разните наши списания не обръщаха на никого внимание отначало. Първо, защото много малко четат: второ, защото малцина от четците разбират. Събрани в една симпатична сбирка, не по-малко скромна от автора си, те мамят всекиго, който се осмели да прочете което и да било от тях. Самонадеян, далеч от пъстрия сонм драскачи, предвождани от ревностния "обезценител на бялата хартия", значително изобилен с индивидуални черти, Елин Пелин се явява като изненада, но бавно подготвя читателите си към нови и нови сюрпризи. За да се опази от каквото и да било критико-филистерско влияние, той мълчешком зае поста си, също и мълчешком си избра материал за художническо пресъздаване и сега, уверен в себе си, по чеховски би гъделичкал който и да било наставник или водач.

Тук не ще намерите нито Вазовите описания, нито П. Ю. Тодоровите нареждания на народни песни. Не защото у тези писатели няма хубости, но защото са надминати. Докато Вазов импонира с описания на природата при тържествени моменти, като предава само характерните черти на необикновеното, или П. Ю. Тодоров реди стари песни на нов глас, Елин Пелин с мекотата на тургеневски маниер, нелишен от изразителност и виртуозност, описва всичко не като реалист, а страстно мъчително настроен певец, у когото настроенията рисуват с различни окраски един и същ ландшафт.

Дневните вестници, които хроникираха появяването на разказите, отбелязаха някакво влияние на Елин Пелин от новите руски писатели. Разбира се, при вестникарската бързина да се каже нещо, не е чудно да се пише така. Влияние на един писател от друг е най-обикновеното нещо, обаче тези се взаимно изучават, които са сродни по душа и талант. Такива описания, които изненадаха у нас мнозина, трябвало да бъдат резултат на влияние. Да, да се влияеш от друг художник, не ще рече да рисуваш като него, а да чувствуваш като него. А това не е нито заимствуване, нито вулгарно влияние. Пример:

"Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив тенор и заизви тъжна и прочувствена песен. Думите като пъстри и миризливи цветя, що изплитат венец, се нижеха една след друга и сякаш с безкрайна болка се спущаха в плавнотечния поток от звукове и разправях историята на неверната Стоянова булка, милно, като със сълзи."

Като художник-поет Елин Пелин е от рода на новите писатели. Той не типизира като старите художници (от руските - Гогол) с характерни белези, а посочва на такива необщи страни, различни за всеки субект. Накрай се получава малка галерийка от индивидуализирани герои, шарен свят на чеда, рожби на случая, рожби на днешния живот. Днешните условия са такива, че типове не създават, а хора на приспособлението. За тях типичните черти на характера се излющват и се заместват с индивидуални, породени от стремежа за приспособявание, за еднакво животинско дъхание при противоположни условия. А туй оправдава положението, че Елин Пелин е съвременен писател, че сензациите, дрипави остатъци на миналото, у него липсват.

Времето е ново. То дава отпечатък на всичко. Останалите назад художници се силят да преработват аморфните слоеве на умирающия народ с чудашко чувство на национализъм и патриотизъм; да одухотворят в рожби на изкуството туй, за което смъртта като избава от тегло би послужила за по-широка област на сюжета, отколкото животът, като "непроходима гъста селска кал, която нигде не извежда овен в себе си". Днес, когато всичко е променчиво, идеята за хубаво, идеалът на изкуството се създава не върху изменчивото, случайното преживяване на обществените маси, а върху руините на всичко гнило и разрушающо. Тук то гради идеи не за разбирането на този нищожен събарящ се живот, а чрез неговото уясняване за създаването идеал от идейните закони на бъдещия мир.

Владимир Василев

Сюжетите на Елин-Пелиновите разкази са строго определени. Те са из живота на селската маса. И тая интимна връзка между поета и селото съставлява засега най-характерната черта, неговата писателска физиономия. Сам прекарал най-впечатлителните си години сред него, той е отнесъл със себе си всичкото очарование от неговата красота и всичката тъга за неговото бедствие. Ала чужд на всяко преднамерено, заучено схващане на тоя живот, Елин Пелин не налага върху него готови теории, а следва само онова, което неговият художествен инстинкт му подсказва. Но, от друга страна - в противоположност на П. Ю. Тодорова, - той не забулва тоя живот с мъглата на символите. Неговите създания не са неуловими сенки, неопределени полумисли, продукт на едно абстрактно въображение. Той олицетворява своите поетически блянове в ясни, точни и категорични образи. И това са формите на самия живот. Затова неговата поезия е здраво прикрепена към земята.

Като е живял в съседство с природата, Елин Пелин е запомнил и тайнствените думи, с които тя му е нашепвала своята дивна поезия. Четете например тия - описани с такава поетическа мощ - "Самодивски скали"! Като непристъпен замък на феодали те се забиват в небето, непостижими и страшни, а там отгоре се вижда морето, в което се къпе огненото слънце. И като всичко, което е пълнило с поетически ужас сърцата на дивите юруци, те са ги окичили с дивните създания на своята фантазия. Наистина, непристъпни са те, ала има ли преграда за юношеското сърце? И легендата за безумно смелия подвиг на мургавия момък, който повлича Магдалина към страшните върхове, е разказана с такава поетическа сила, щото тоя разказ наумява най-хубавите описания на Вазова. А по своя титанически устрем нагоре - той не напомня нищо в нашата литература. Влиянието на Вазова най-нагледно се е отразило върху Елин-Пелиновата "Самодива", онова хубаво и свенливо горско момиче, в което той въплотява своя копнеж към природата. Ала отличават се описанията на Елин Пелин от тия на Вазова по това, че неговото око е по-чувствително. Той почва да чува звукове, които не всяко ухо може да схване, той почва да разбира скрития от обикновения зяпач живот на природата и да ни предава не толкова зрителното си впечатление от нея, колкото ония специфични усещания, в които се тя отразява. Само че това стремление е твърде слабо. Един пример: "Далеч нейде се вдигна тънък писък, като жален стон на някоя поразена от куршум млада душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря." Малките описания, които се срещат във всички разкази, носят същия оттенък. Ето как е одухотворено течението на малка селска речица: "Под моста играеше като момиче реката, пъргава и бистра, бърбуркаше, плискаше по камъните, току-що разбудена от утрото, бързаше надолу и викаше: сбогом, сбогом, сбогом!" Или: "Над високите и тъмни гори на изток се "пръскаха силни слънчеви зари и чистото небе и сънната земя унесено гледаха нататък."

Любимият жанр на Елин Пелин е късият разказ, леката скица, която не се вдълбочава нито в същността на нещата, нито в душата на хората. Оттам тая лекост и пъргавост на всички разкази, срещу която не би могло нищо да се възрази, но която на места се обръща в явен и чувствителен недостатък. Това е именно там, гдето вече самият сюжет я изключва, както в пиеската "Кал". Ний няколко пъти четохме тоя разказ и винаги изнасяхме все същото чувство на неудовлетвореност. Явно е, че тая тема не е за тесните рамки на леката скица, че е потребно едно по-детайлно взиране в душевния мир на учителя. А какъвто е сега, така повърхно очертан, с такива неопределени чувства, той напразно се мъчи да ни направи съучастници на неговите вълнения. И защо писателят, тъкмо когато трябва да ни разкрие трагизма на тоя момент, вкарва съвсем неочаквано тия глупави учителки, които със своето бъбрене разнищят още повече разказа? Явно е, че той се бои да го остави сам, защото се съмнява, че би могъл да издържи един чисто психологически етюд. 

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ

Българската литература

© 2002 Литературен форум