Литературен форум  

Брой 21 (505), 28.05.2002 - 3.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПРЕМИЕРА

Доброто си остава

 

Ивайло Петров: "Хайка за вълци" - на унгарски. Превод Калман Адамец. Отговорен редактор Дьорд Сонди. Изд. "Маси", Будапеща, 2002По повод изложбата "Българо-унгарските отношения през XX в." Мария Станкова беше написала: "Приятелите са и за добро, и за лошо. Лошото се забравя. Доброто си остава. Договори се прекратяват и възобновяват, но това може да стане докато има живи хора с близки идеи. Хора, които има защо да си ходят на гости".

Тези нейни думи си спомних, когато присъствах на представянето на книгата "Хайка за вълци" от Ивайло Петров в превод на унгарски. В Унгарския културен институт в София се бяха събрали приятели на унгарската и на българската литература. Михаил Неделчев представи романа и неговия автор Ивайло Петров и подчерта, че "Хайка за вълци" е единственият нелъжлив български роман, появил се много години преди 10. XI. 1989 г., в който въпреки строгите комунистически литературни канони, не са намерили място тогавашните задължителни идеологически формули.

Директорът на института, Дьорд Сонди, който е отговорен редактор на унгарското издание, каза, че унгарските приятели са подготвили романа за издаване още преди 14 години, но поради липса на средства той излиза едва сега. Твърде дълъг и продължителен период за едно такова забележително произведение, каквото е "Хайка за вълци". И все пак радостно е, че романът се появява на унгарски и нашите приятели чрез него могат да се докоснат до най-доброто от съвременната ни литература.

Не без тъга Сонди уточни, че в продължение на 10 години в превод на български са се появили 90 художествени произведения от унгарската литература, а на унгарски - само 15 български творби. Една не много радостна статистика. Как тогава ще искаме приятелите да ни опознаят, да се обичаме и да имаме близки идеи. Вярно е, че унгарските преводачи и литератори ни помагат, популяризират литературата ни, но трябва и ние да си помогнем, да отделим малко средства за преводите на български книги на унгарски, защото българските романи, разкази и стихотворения са по-въздействащи посланици на нашия живот и култура от най-опитните ни и красноречиви дипломати.

Преводът на Калман Адамец според мен е съвършен. Преводачът е успял да съхрани характерния стил на Ивайло Петров и да внуши необикновената атмосфера на романа, да въздейства на унгарския читател, за да проникне в сложните, драматични и трудни човешки взаимоотношения.

"Хайка за вълци" на унгарски е безспорен успех за нас, защото представя един искрен и нелъжлив български роман, както казва Михаил Неделчев. Нека да забравим за малкото български произведения, които се превеждат на унгарски през последните години, и да помним, че те са ценни и значителни и ще останат в златния фонд на българската литература, преведена на унгарски.

Българската литература

© 2002 Литературен форум