Литературен форум  

Брой 21 (505), 28.05.2002 - 3.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ОТ ИНТЕРНЕТ

Яна Добрева

Защо напускам България

 

Яна Добрева е журналист по образование и драматург по призвание. Написала е 8 пиеси досега, поставяни в театри в цялата страна. И през този театрален сезон в София продължават да играят две нейни пиеси - "Пясъчен пъзел" в Театър 199 и "Да поиграем на чилик" в Държавен пътуващ театър.

Най-новата й пиеса - "Боже! Крокодили!", се репетира в момента в Държавния сатиричен театър. Режисьор на постановката е бащата на Яна - Илия Добрев. Майка й Нина Стамова играе една от женските роли.

Добрева има две награди от международни конкурси за драматургия - в Германия през 1994 г., във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация "Гео Милев" пък я награди миналата година за принос към националната ни драматургия.

На 14 септември Яна, съпругът й и 10-годишният им син Вихър заминаха за Канада.

 

Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете.

 

Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази "диагноза", без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до "Пирогов". Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари.

Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници.

И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син - къде е баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.

Тогава реших, че се отричам от България.

Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега.

Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани.

Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора.

Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност.

Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността.

Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията.

Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено "родина". Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва "предателство".

Тези, които тогава тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще.

Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България. Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение!

Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки - да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново.

Честито, господа Мутри! Победихте!

 


Б. р. Публикуваме материали от Интернет на хора, които са потърсили помощ от държавните институции и не са я получили.

Българската литература

© 2002 Литературен форум