АТЕЛИЕ
Без никакви предварителни уговорки, след завръщането си в България те създадоха произведения, базирани на общуването с културата на Турция. Някои от художниците разглеждат Истанбул като мегаполис - 15-милионен град, разположен на два континента. Красимир Кръстев - Расим измерва неговата стойност/маса в злато под формата на буркани, които обикновено съдържат енергийни стимуланти. Те са представени като музейни експонати - подход, умело използван и от други участници в изложбата. Венцислав Занков създава скулптура-храм, която е инспирирана от "Главата на Медуза" в Константинополските цистерни. Тя съчетава в себе си знаци на различни религии и е мистично забулена в дим, за да бъде "невидима" в своята сакралност. Веско Велев изработва дървени кутии със стъклена витрина, живописвани в символичните за исляма синьо и златно. Сградата, храмът, музеят са оказали до голяма степен влияние върху работата на художниците. Индустрията на туризма и развлеченията вървят паралелно с тях. Красимир Терзиев поставя въпроса за смисъла на пленера като художествена практика и предпочита да гледа на себе си като на турист, а на целия град като на туристическа атракция. Изработените от него постери представят обекти "Одобрени и препоръчани от Фондацията на туристическите гидове на Турция". В тази посока е и работата на Даниела Костова, която използва името на изложбата за рекламен слоган върху пощенска картичка. Стефан Лютаков се вглежда в бита на днешна Турция. Жертвоприношението е религиозен акт, стриктно прилаган в тази страна. То е и темата в произведението на скулптора. Стоян Цанев интерпретира в платната си изкусните мозайки от храмовете, изпълващи града, а Милко Божков заимства източни декоративни мотиви и йероглифи. Те създават хармонични и деликатни живописни композиции. Експресивната живопис на Иван Пръмов е резултат от задълбочен размисъл и силни емоции, предизвикани от срещата с един незабравим град с древна и богата култура. Даниела Костова, |
![]() |
© 2002 Литературен форум |