ФОРУМ Кета Зоева За какво иде реч
Матурофирлия, матурофобия, матуромания... И трите заплашват да приемат космически размери. Мащабите на вселенската тъпота са непредсказуеми. На безумното мафиотстване - също. За какво иде реч? Ами за същото. Всички си го знаем. И всички си траем. От двете страни на разделителната линия - пълна апатия. А по средата - децата ни. Моите, твоите, децата български. И какво? Няма да чета проповеди или да възвестявам началото на поредния Златен век за България. Няма да пророкувам арт-потоп. Ще кажа само, че ме боли, че се гневя и страдам. Ако това може да бъде значимо за някого, днес. Ще кажа само, че оскотяването на човека не може да е естественото му състояние. Че... Какво правим? Пари? Резигнации. Безотговорности... И гаври с децата си. Какви матури бе, господа министри и сие? Ние забравихме (или преднамерено го направихме) да научим децата си на азбучните истини, а сега ще ги поставяме в екстремните ситуации на висшата философия, литература и математика. Ние не можем да им осигурим нормална закуска (знаете ли, че деца припадат от глад в училище, защото от вчера на обяд не са яли нищо?!). Ние ги превърнахме в удобна мека глина за сутеньори и наркотрафиканти. Ние ги изхвърлихме на улицата, откъдето услужливи дискотеки, барове и бардаци ги погълнаха като "топъл хляб"... Това е престъпно! На кого ли го казвам и защо? Защо, когато всичко край нас се разпада, ние решаваме, че най-подходящият начин за спасение е да унищожим децата си! Защо огромна част от най-кадърните ни ученици и студенти след дипломирането си или малко по-късно са вече чистокръвни психари? Защо навираме под носа на малчуганите разни европейски стандарти, когато живеем като в каменната ера... Защо е този мой гняв? Защо не спирам да питам ли? Не се гневя и не питам аз. Пита и се гневи моето безсилие. |
![]() |
© 2002 Литературен форум |