Литературен форум  

Брой 23 (507), 11.06.2002 - 17.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Времето работи по-добре от хората

Интервю с руския писател Андрей Битов

 

Андрей Битов е роден през 1937 г. в Ленинград и принадлежи към групата на най-профилираните писатели от средното поколение. Последната му книга "Арменски лекции. Едно пътуване от Русия" (2002) става обект на най-високи оценки в европейския печат. Подобен отзвук намираме и в анализа на Улрих Шмид, който публикуваме със съкращения по-долу.

За по-пълното представяне на автора предлагаме на читателите и разговора на Андрей Битов с журналистката Сабине Беркинг, който разкрива детайли от светогледната му позиция, както и конкретните му впечатления от Владимир Путин, перестройката, и от събитията на 11 септември.

 

- Андрей Георгиевич, от каква страна отпътувахте днес към Запада?

- Русия се променя. При това бързо. Може би твърде бързо. И никога не се променя. Това е въпрос на манталитет. Все пак, може би, ще ни се удаде някога да открием в действителност кои сме. Сега, когато вече не сме империя, а отново Русия. Признавам, че за моята патриотична нагласа, Русия остава единствената страна, която от триста години насам работи върху своя манталитет. За разлика от това Америка излезе прекалено бързо от детската си възраст. Твърде бързо.

- Как възприемате ролята на Владимир Путин? Един бюрократ в Кремъл?

- Путин не е бюрократ, а човек на КГБ. Това не трябва да се забравя. Ако искам да се изразя позитивно, ще кажа, той се старае. Подобно нещо отдавна не се е случвало. Путин вярва, че ще постигне нещо с кадровата политика. С декрети. С разпоредби. Това е съветски начин на мислене.

- Съществува ли в Русия свобода на печата?

- Пише се и се печата всичко. Малко по-различно е положението с влиянието на властта върху електронната медиа. Телевизионното предаване се превърна едва ли не в религия, която надминава дори руското православие, колкото и усилия да се полагат от негова страна.

- Какво е отношението Ви към властта днес?

- Моята нагласа към политиката е анархистична. Не одобрявам нито властта, нито бюрократите - те мен също. И все пак: днес аз мога далеч повече да правя нещо, отколкото да пиша. Например неща, които се определят с думата "проект": книги, филми, паметник за Манделщам във Владивосток. Всичко може да се реализира, ако съществува идея и се намерят пари. Преди тези възможности ми бяха отнети. Мнозина писатели се оплакват от цензурата. Те забравиха, че са писатели. В миналото можеха да пишат, например, "Война и мир", обаче никой не го стори.

- Как виждате времето от перестройката насам?

- От перестройката изминаха 17 години, без големи преломи. Старите хора, които могат да си спомнят още за времето преди обрата, казваха винаги: за промени са необходими три поколения. Едното свърши работата си. Аз залагам на времето. В случай че няма гражданска война, ще се появят други хора. Днес животът е различен. Може да е лош, но е качествено друг. Повечето хора не са го разбрали докрай, особено по-старата генерация. Лично мен този въпрос ме занимава много. Наблюдавам децата и внуците си, това са други хора. Впрочем, колкото са по-възрастни, толкова по-малко инициатива проявяват.

- А къде остава носталгията по изгубеното време?

- Оплакването е наследство от Ноmо sovietikus. Истински парадокс е, че този така измъчен народ, днес се оказва най-изнежен. Хората бяха свикнали от тях да не се очаква нищо и от тях да не зависи нищо. Те са отвикнали да се борят. Не понасям понятието Ноmо sovietikus. Повечето пъти с него се наругават двама души от един и същ вид. Свободният човек не използва тази дума. Епохата, в която живях аз, вече не съществува. Хората живеят във война, в затвор, в империя. Те се любят, раждат, имат приятели, пият, работят, крадат. Тази империя беше един организъм. Добър или лош, във всеки случай - жив. Мисълта, че сега просто я няма, е абсурдна. Хората не изпитват копнеж по системата, а по душевното състояние, по онова, което сами са вложили като инвестиция във времето. Недопустимо е да се разстройва мисленето на хората. Политическите спекулации се основават винаги на тезата, че сега всичко е наред и добре , а тогава е било зле, или обратното. Хората са направили нещо добро и от него са си създали свой свят. Този свят е също една империя. На драго сърце бих направил един телевизионен сериал със заглавие "Империя на доброто", и от него да се разбере какво са загубили хората заедно с това, което наистина е трябвало да се загуби. В Русия просто не успяваме да съхраним доброто и да го вземем със себе си в бъдещето.Успяваме само да нехаем за доброто и да поемаме лошото. Процесът на освобождаване, в който се намираме сега, е по-положителен. Нужно му е време, не бива да го ускоряваме, иначе отново ще се получи катастрофа.

- Застрашена ли е духовната субстанция на Русия от изселването на интелектуалци и хора, посветили се на науката, на Запад?

- Естествено подобно нещо се усеща. В изселването на елитните умствени сили се крие най-голямото поражение на властта. Властта винаги се грижи за настоящето. При това бъдещето е в ума й. Разбира се, че изселването може да въздейства и негативно. Но нека го разгледаме и по друг начин: в момента се намираме във фаза на учене. Още Петър Велики беше посетил Запада. През 1986 г. попаднах в Кембридж на една лекция за "Младите помещчици", тоест за онези неопитни млади аристократи, които са били изпращани през 18. и 19. век на Запад. Само пет процента от тези млади мъже са се завърнали, но какви хора са били това! Един от тях е Ломоносов. Отнесено към съвремието ни, това означава: намираме се в процес на учене. Та нима емигрантите престават да се наричат руснаци? Те се връщат като посетители. Духовната инвестиция и уменията се препредават, но на практика все още не, защото липсват средства, също и тези, получавани от Запад. Нека мине време, то работи по-добре от хората.

- В какво състояние е днес руската култура, например а Пушкинския дом?

- Правят се опити да се управлява посредством езика. Руският език е единственият, който успя да се съпротивлява на цялостния трагичен исторически опит, почерпан през 20-тото столетие. Той все още е красив, богат, в състояние да изрази всичко. Езикът е спасител за народа. Опитът да се промени езикът винаги крие заплаха. Днес страната е объркана и езикът отразява това състояние. Американизми, младежки жаргон, сленгове. Разбира се, всичко това е противно. Кратко време след смъртта на Сталин бях казал: "В Русия нещата са наред, докато езикът и евреите са оставени на спокойствие". Изчакайте да мине време, оставете езика на спокойствие, иначе всяка епоха завършва с катаклизъм. И по съветско време езикът беше пропит с бюрократизми, цинизми и вулгаризми. И въпреки това се получи нещо. Езикът е канон, който стои над нас.

- Британската империя остави в наследство езика. Какво ще остави съветската държава?

- Езикът се запази, той остана. Въпреки че в Прибалтика и в Украйна се опитват да пренесат омразата, ще рече недоволството, което изпитват към самите себе си, към съветското минало и в края на краищата към руския език. Но когато с лошия си английски хората не стигат до никъде, тайничко прибягват до руския. Изобщо е свинщина да се тегли черта на равенство между думата "съветски" и думата "руски". Все пак разпадането на съветската империя, поне досега, не доведе до втора Югославия. Империята е жив организъм, в който са протичали процеси, за които не сме имали понятие. Те доведоха упадъка. Още когато през шейсетте и седемдесетте години не ме пускаха да изляза навън в чужбина, пътувах из страната и усетих упадъка. Изпитвах към тази империя нежността на изследователя: исках да видя как тя все още функционира. Писах именно за това.

- А какво ще кажете за войната в Чечения?

- Това са локални конфликти, които се случват навсякъде. Американците ги пренасят извън границите си. Възможно е да идва ред на тяхната империя. Всички империи паднаха досега като блокчета на домино. Чувството, че имаш право е опасно. Когато имаш право, си агресивен.

- Какво остана от 11 септември?

- Това, което се случи на 11 септември, е зловещо в биологически аспект. За мен то символизира разрушаването на човешкия вид. Ние се познаваме като биологически същества, но същевременно ни липсва желание да се познаваме. В крайна сметка не знаем с какво се занимават 95% от нашия мозък. Не познаваме също и регулационните механизми, заложени в генната ни структура. Още преди години говорих в един доклад за утопията, посочваща една есхатологична цивилизация, с цел да се осъзнае, че светът би могъл да има край. Като въз основа на подобно схващане се изгради цивилизацията и се разбере къде е мястото на човека в света.

Българската литература

© 2002 Литературен форум