Литературен форум  

Брой 23 (507), 11.06.2002 - 17.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ТАЗИ СТАРА ДАМА - ЛИТЕРАТУРАТА

Любомир Милчев

Микрофония

 

От няколко седмици виждаме неестествена преекспонация на темата за национализма. Бил се възродил и дори вече, аха, да станел националсоциализъм... Ми то след толкоз много години социализъм, какво друго! Видяхме айн кампф цвишен хер Леонидов и Волният Сайдер, ja, ja...Чухме всички шлагери за циганите, евреите, арменците и турчулята... Майн гот! Обичайният за медиите ефект на микрофонията и тук тътне глухо, самозаявявайки се за разглеждане на проблема, който всъщност не търпи разглеждане, а е безразличен пълнеж на телевизионно време и на вестникарски колони. Подведен от значимостта на темата, както и от безкрайното си любопитство, авантюристично реших да участвам в предаването "Сблъсък". Още при влизането в студиото на bTV нещо като разпоредител в киносалон, за жалост обаче не продаваше пуканки и семки, указваше местата, питайки чевръсто за национализма ли сте, или не. След което следваше разпределение - както едно време имаше разпределение в провинцията, о, спомняте ли си, другарко... Дори не успях да отговоря и бях от само себе си разпределен в групата на противниците. Рекох си, бре!, че как успя да ме припознае като такъв, по какви белези! Загрях, че представителите на съответните партии, името на една от които - "Българска орда"- ми се стори много духовито и аз се почуствах като монголоид под конска опашка, се представяха по партийному. Идваш и си казваш партията... Още отвън те се самонавиваха като пред мач и хвърляха по някой и друг добре обмислен враждебен поглед връз предполагаемите антинационалисти. Мен даже ме хвана страх, да не земат да се развилнеят, че очилата ми да потрошат, или пък някаква друга вреда да нанесат... Някои си бяха чисти скинхедс, както там те си обичат да се издокарват, и носеха разни байраци, значки и други прочее агитационни пособия. В никакъв случай не можеше да се каже, че бяха любородно обути в тъй националните цървули и патриотично облечени в тъй красивите ни носии. Аз пък, горкичкият, да взема да се облека в костюм и да сложа бледожълта вратовръзка и така да бъда припознат като отроден космополит, безродник, кириак Стефчов, бърчещ гнусливо нос при самото споменаване на българското, или пък някакъв, може би - администратор-евроинтегратор, глобалист и атлантик, и титаник, о, ужас... Загрях, че за Тях това бе Костюмът на Административното и Вратовръзката на Канцеларското. А аз си мислех, че съм донякъде артистичен, или поне загадъчен, българолюбец. Щеше ми се да сложа ръка на сърце, па да кажа патетично: "Аз съм българче!", но бе късно - бе ми отредено друго място, друга роля. Двете момченца с папийончиците поднесоха първото блюдо, пардон, исках да кажа хамбургер - бившият главен прокурор Татарчев, разбира се, зарад македонските му вълнения. След като го разпитаха, а той им обади какво пиел, колко пиел, натрясквал ли се е, по какви жени си падал, имал ли е, така, едно-друго със секретарката си, след като се разбра, че мразел Костов заради наистина странната му фраза "Аз погребах българския национализъм", момченцата му подариха български грънци за греяна ракийца и го изпратиха по живо по здраво. Това - за антре... Удариха гонга и се почна сблъскването. Тук хероичният Гелеменов каза, че предаването било пълна скука и напусна студиото. И май си беше прав... Момченцата казаха, че само той им липсвал и още повече се надуха... Някои други родолюбивци се разграничиха от лицето, като внесоха уточнението, че той не бил представителен за национализма.. Ясен Атанасов пък, се зачекна с едно много сърдито национално момче, почти завило се с българския трибагреник, което ми напомни за един приятел от казармата, комуто веднъж се наложило да спи в една агитационна стая, завит в националното знаме, като за возглавка му служел портретът на Людмила Живкова като член на Политбюро. Нали помните тези дебилни портрети? Опонентите го подканиха да напусне премил-предраг отечеството, защото е отроден. А Атанасов пък отказа и гордо им припомни трикнижния си принос към българския език и литература. Я памятник себе воздиг нерукотворный... След това писателят извади Льо Пен, стигна до мрачни предупреждения, а националните момчета се вбесиха йоще повече. И си казаха всичко за циганите и турците... Моя милост, като не можа да си прости, че се е включил в таз крамола, поиска микрофона. Дадоха ми го. Плахо се опитах да обясня, че вероятно може да се ползва от привилегията да се нарече националист онзи, който говори на старобългарски, знае наизуст Пенча Славейкова и Христо Ботйова, умилява се, слушайки Панча Владигерова и Петка Стайнова, онзи, връх на художеството за когото са картините на Майстора и Иван Милев, който си поплаква над всякоя българска шевица и рукоделие. И който задължително е видял едно- друго в чужбината, та въз основа на това сравнение да каже, че всичко българско и родно люби, тачи и милее... и да е за верване. Щях да забравя и обезателната употреба на акузатив! Казах също, че към националното ни чувство са безотносителни цигани, турци и евреи, защото всякое национално самочувствие е културна парадигма, а не етнография. Чуха се възгласи да ми бъде взет микрофонът... Момченцата с папийончиците започнаха да ми правят иронични гримаси, защото всъщност тайничко си падат по простотийките и винаги много се радват някой по-възпитан да бъде подигран в студиото им и така зрителите им простофили да получат компенсация... Нали битивито си е тяхната телевизия!

Какво да се прави, навремето писах, че Ла националита е мобиле, а сега добавям, че Ла Медиа е още по-мобиле... Но най-важното е, че си тръгнах ненабит. Макар че влезнах християнче, а си излезнах еврейче.

Българската литература

© 2002 Литературен форум