Литературен форум  

Брой 23 (507), 11.06.2002 - 17.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Рими в окото

 

Сашка Александрова, Марина Петрова. "Дъщерите на Кай". Изд. "Слово", В. Търново. 2002 Сашка Александрова, Марина Петрова. "Дъщерите на Кай". Изд. "Слово", В. Търново. 2002Колкото повече чета съвременна поезия, толкова повече се убеждавам, че тя (поезията) се е превърнала в някаква нужда на душата да се изповядва. Сякаш на хората им няма вярата и си я търсят, подреждайки думи по определени начини, за да сътворят онази молитва - най-точната.

Не съм сигурна дали това е много хубаво или е ефектът на бумеранга.

Би могло да е много хубаво. Иска ми се да приема, че появата на такава поезия е естествена нужда на духовните хора. На отърсване от материалното и вглеждане навътре. Сякаш светът не съществува, сякаш е ненужен, защото е побран във всеки един.

От друга страна, появата на толкова много самовглъбени стихосбирки би могла да произтича от ефекта на бумеранга - изживяваш прекрасен миг, той отлита в посока на миналото (например едно човешко детство) и после цял живот чакаш да се върне обратно. Чакаш точно този, защото живееш отвратително, унизително, студено, не искаш да е така, но не знаеш начин да промениш нещата.

Всеки прочел стиховете в стихосбирката "Дъщерите на Кай" ще остане с вкус на самота и някаква неопределена носталгия, с усещането за недовършена приказка. Двете поетеси сякаш водят диалог на страниците на книгата. Имаш чувството, че си попаднал в една от онези момичешки вечери, в които се шепнат съкровени неща, разкриват се тайни, споделят се огорчения. Като че ли всяка говори, без да слуша другата, но разказите им се допълват, стават една дълга приказка, "...разказ за една стая". Марина Петрова реди детайли от бита и си подрежда дом, двор, любов, раздяла, жена, мъж и "други работи". Дребните неща изпълват големите пространства на вселената. Сашка Александрова оплита от чувствата си вещи, ситуации, тела и душата изглежда весела и изненадваща като онова "гърненце за полезни вещи" на Пух, в което можеш да сложиш какво? - спомени, заклинания, прошката, "че идваш закъснял", кръст на пътя, пирон от прага...

Сашка и Марина чудесно се допълват и създават една, бих казала, "програмна" поезия (музикалният термин тук ми се струва най-удачен).

Издателство "Слово" е намерило и верен начин да изрази стиховете външно. Книгата е излязла на пазара с две различни корици. Работата на художника Петър Крусев и фотографите В. Русанов и В. Сергеев по оформлението им прави чест - поетичният свят е чудесно илюстриран.

Живеем във времето на "клиповата култура". Съвсем малко ни дели от момента, в който ще гледаме клип по приказки на Андерсен, клип по драмите на Есхил, клип по романите на Достоевски. Преди да гледате клипа по стихосбирката "Дъщерите на Кай", можете да прочетете самата нея. Все още има шанс.

 

BG

 

Кева Апостолова. "As sam balgarka". Изд. Аб. 2002Вече в завършен вид и с целия си блясък е на пазара книгата на Кева Апостолова "As sam balgarka". Написани за сцена, под формата на монолози, текстовете си имат своята художествена стойност. Те са български. Румънското им личи, но нямат нищо албанско, защото всъщност са цигански, а иначе са с турско звучене. Отдавна не съм срещала такова ведро отношение към бедите, бедността, беднотията. Такава любов към жената, женското, женствеността. Текстовете крият и друга тайна - прочетени на глас, звучат като заклинания. Те са заклинания за оцеляване. Думите са живи. Разсмиват до сълзи. Разплакват до кикот.

Кева Апостолова е създала с обич и ирония седемнадесет лица на една българка. Няма пропуснато състояние на духа. Няма пропусната същност. Оживяващи, говорящи снимки от албум, които могат и да запеят. Всеки момент.

"As sam balgarka" е нещо като ода на бедността. Тази бедност, която приемаме, която носим във времето, с която се борим. Тази бедност, която осъзнаваме, че така е прилепнала към телата ни, че се е превърнала във втората ни кожа.

Искам да цитирам едно изречение от дневника на Здравка, България. "Бедният човек е христоматията на човечеството, живата връзка между вековете."

Купете си тази книга. Прочетете я. Зарадвайте си душата. Това е един от начините да се погледнем отстрани.

 

Три разговора за едно

 

Борис Роканов. "Блага Димитрова литературна анкета". Пловдивско университетско издателство. 2001-2002Фактът, че Борис Роканов е пълен с идеи не изненадва тези, които го познават. Той е ентусиаст в литературата. Поставил си е за цел да превърне формата на книгата в нещо атрактивно и мисля, че гледа доста напред. С новата книга за Блага Димитрова Борис Роканов се представя като съставител - традиционалист в най-добрия смисъл на думата.

Книгата се състои от три части - три разговора с Блага Димитрова.

Струва ми се, че това е най-удачният начин за представяне на човека-творец.

Чрез интервюто Борис Роканов ни среща с човека Блага Димитрова. Среща ни с нейните премълчани и изказани истини за времето, демокрацията, властта, надеждите, тревогите, разочарованията и съмненията.

Във втората част-разговор е творецът Блага Димитрова или казано по друг начин, Блага Димитрова говори чрез своите стихове. Стиховете са всичко онова, което човекът само като човек е безсилен да сътвори. Между творец и човек се води битка. За поета белият лист е бойно поле, а думите са оръжията. Когато човекът е повече творец, на листа остават незарасналите му рани и парченца душа. Когато човекът е повече поет, той не се скъпи да раздава от себе си. Не се страхува да бъде искрен.

Всяко изкуство е хищнически настроено към създаващия го, но мисля, че поезията най-бързо поглъща твореца. Във втората част на тази книга се срещаме с мъдростта и добротата, с вглъбената в стиха Блага Димитрова.

Ако някой някога

ме е обичал

заради гъстите коси

с цвят на оса слънчасала

В третата част-разговор Клео Протохристова ни предлага своите думи "За Блага". Не е нужно да ги коментирам. Добри думи, на високо професионално ниво. Една литературна критика, изработена по всички правила на литературната критика.

Всъщност, след като прочетох книгата, подготвена от Борис Роканов, някак ми се иска да се обърна повече към издателите. Обърнете внимание! Всички задължителности са запазени, но подменени с нещо по-стойностно. Вместо "Предговор" Борис Роканов предлага интервю с автора. Това е много добро решение. Мисля, че всеки най-добре знае какво иска да каже на хората. Вместо "Заключение" - сериозен анализ на творчеството на представяния автор.

В действителност авторите на тази книга са трима. От тяхната съвместна работа се е получил много добър продукт. Той вече е на книжния пазар.

 

А-Я

 

Христо Боранов. "Нищо повече!". Стихотворения. Изд. Аб. 1999Какво може да се направи с тридесет букви? На този въпрос отговаря Христо Боранов. С тридесетте български букви може да се напишат стихове. Те могат да бъдат така оформени графично, че да приличат на пеперуди например. Характерното за пеперудите е, че могат да летят, което значи, че могат да отлитат. Характерното за стиховете е, че са приковани към листа. Като пеперуди в хербарий. Прикованите пеперуди са мъртви и красиви. Прикованите думи са мъртви и красиви. Никой прикован не отлита никъде. Излиза, че смъртта не докосва красотата. Смъртта е само отсъствие на движение.

Стиховете в стихосбирката не са толкова емоционални колкото интелектуални. Всяка дума е внимателно подбрана, подредена, означена, точно като рядък екземпляр в колекция. В крайна сметка са се получили мисловни модели или по-точно словесни графики, които изобразяват определени състояния.

 

Написани като на игра, написани с привидна лекота, тези словесни форми съдържат в себе си човешко познание. С това са интересни.

Замислих се за стойността на думите, докато четях "Нищо повече!". Струва ми се, че дори прочетени обратно, те винаги ще предизвикват едни и същи асоциации в съзнанието ни. Как само звучи "Ощин ечевоп!"! Звучи така извънземно, така мелодично и въпреки това, веднага на човек му се приисква да го разгадае. Така е и със стиховете на Христо Боранов. Те чакат да бъдат разбрани.

Страницата подготви Мария Станкова

Българската литература

© 2002 Литературен форум