Литературен форум  

Брой 23 (507), 11.06.2002 - 17.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

НАЙ-МЛАДИТЕ

София Николова
11а кл. Гара Елин Пелин

Слово за Кирил и Методий

 

"Българино, знай своя род и език" - бе възкликнал атонският монах и тези думи преминават през вековете и достигат до нас като заклинание. Защото ние, българите, имаме с какво да се гордеем - оттук, от малка България, през девети век тръгва писменото слово, за да даде духовна храна на всички славяни. Тогава, когато и в Моравия, и в Панония учениците на Кирил и Методий са подложени на безмилостно гонение, българският цар Борис предлага гостоприемство и превръща страната ни в първо огнище на славянската култура. Ето защо ние, българите, ценим така високо делото на Кирил и Методий и го приемаме за наше лично и родно.

Значението на делото на двамата братя най-ярко можем да открием в произведението на Черноризец Храбър "За буквите". Авторът с чувство на заслужена гордост разкрива величието на тяхното дело. По този начин въздейства върху нас. Кара ни да изпитваме гордост и дори чувство на превъзходство над останалите славянски народи. Докато гръцката азбука е създадена за много години, от много мъже, то славянската е създадена за кратко време от двамата свети мъже. По този начин старобългарският писател акцентува върху делото на двамата братя и създава чувство за национална гордост.

Значението на родния език и на книжовното дело на двамата братя не е трудно да открием през вековете, през страшните тъмни години на робството. Именно езикът е бил този фактор, който е крепил народностното единство на българина. Давал му е самочувствие и сила да устои в тежките години на бленуване и борба за свободата. Помогнал е на българите да съхранят вярата си и да бъдат единни. С появата на Паисиевата "История славянобългарска" България се възражда. Творбата, написана на говорим роден език, връща българина в славното минало на нашата родина.

Не случайно често са били атаките на турците да изкоренят българската вяра и език, и там, където са успели ние и до днес можем да проследим един страшен и необратим процес. На звучен български език и с писменото слово са създадени най-звучните творби на нашата национална литература и когато всяка година на 24 май прозвучи творбата на Стоян Михайловски "Върви, народе възродени", ние не можем да не си припомним думите на старобългарския писател: "Ако запиташ гръцките книжовници: Кой ви е създал азбуката? То рядко измежду тях знаят. Обаче, ако запиташ славянските азбукарчета: Кой ви е създал азбуката или превел книгите? Всички знаят и в отговор ще рекат: Свети Константин - Философ и брат му Методий". Защото сред всички светци, канонизирани в християнската православна църква, тези са със сигурност най-достойните, защото са понесли страдания и мъчения в името не на някакви отвлечени идеи, а на всеобщото славянско благо. Тяхното дело се превръща в отправна точка за развитието на културата на всички славянски народи. И още нещо - не случайно празникът на славянската писменост е празник и на българските учители. Освен просветители двамата братя са и учители, които успяват да влеят своя пламък в сърцата на Климент, Наум, Ангеларий и много други, с такава сила, че сам един от тях обучил 3 500 ученика, затова ние търсим и откриваме Кирило-Методиевския пламък в очите и на нашите учители. На тези, които за пръв път показват буквите на неукрепналата детска ръка, както и на тези, с чиито знания навлизаме в живота. И ако има нещо, което с непресъхваща сила пазим чисто и неопетнено, това е красотата на родното слово, на българския език, на звучната родна реч, защото именно там са КОРЕНИТЕ на истинското и на непреходното.

Българската литература

© 2002 Литературен форум