Литературен форум  

Брой 23 (507), 11.06.2002 - 17.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

В традицията

Иван Мешеков

Йордан Йовков е художник класик и обича всичко, което от векове е изкристализирало стройно, ясно, завършено. А такива са патриархалният овчарско-земеделски бит и човек, с култовете, обичаите, мъдростта им, всред които Йовков е израснал...

...Патосът на Йовков е за миналото, не за бъдещето, за патриархалния, не за машинния бит, за старото, не за новото. Той е поет художник на отдавна завършеното, а не на създаващото се - на векове установеното и осветеното, а не на онова, което иде с вражда и борба срещу установеното и осветеното...

...Главното за Йовков е да се минат "границите на обикновеното", на "катадневния живот" и да се стигне, да се създаде подвигът, чудото, легендата, религиозно-естетическото единение със свръхестествената сила на "бога". Главното за него е да се издигне обикновеното до необикновеното, временното до вечното и настоящето да зазвучи хармонично с "героичната симфония на вековете", да се създадат "в стари форми нови дела"...

...За Йовков няма "ново време", няма историческо развитие, еволюция, революция, прогрес, наука, "преценки на историка" или, ако ги има, те са грях, лекомислие, суета, гороломовщина. Има вечно едно и също осъществяване и повторение на една вечна форма-същност: самопожертвуването, героизма, подвига, религиозно-естетическото чудо, свръхестествената сила на една "голяма душа на народа", на "безименния герой". Има едно вечно повтарящо се минало, "вечно, неизменно и мъдро наредено от бога" - стари "неизменни неща", които изкристализират във велики художествени паметници и могили, във "велика памет" на народното поетическо творчество...

Виолета Русева

 

...Грехът е потребен на Йовков заради разкаянието и изкуплението, които го следват. Само грешникът може с всичката страст на разблудната си душа да поиска прошка. Разкаянието и опрощението при Йовков не са битови ситуации. Той ги извежда от състояния, в които духът, надмогнал земното, преходното, телесното вижда другия свят чрез вдигната за прошка божия десница. Покаянието е едновременно етичен и религиозен акт, в който Йовков вижда божествена същност и поставя знаци за нея в текста. Когато се прощава със селото, Албена държи ръцете си смирено отпред, като да "отива на черква". Едва пред "строгото и замислено като на икона" лице на свекъра си Славенка от "Грешница" е разтърсена от плача на покаянието. Само грешният може да говори с Бога и да очаква от него знака на всеопрощаващата му милост...

...Както грехът е необходим на Йовковите герои, за да преминат душите им през чистилището на вината и покаянието, така и състраданието им е само път към пробуденото у другите състрадание. "Елате при мен всички скърбящи и обременени и аз ще ви утеша..." - цитира Светото писание в един свой разказ Йовков. Героите му изминават пътя до тази евангелска любов към другия, към чуждия, към врага дори...

...Те са склонни към неразумни, от гледна точка на здравомислието, евангелски щедри жестове на състрадание и помощ заради едното добро дело. И не небесна отплата очакват те в отговор. Стига им небесната светлина в обладаната им от добро и любов душа. "Когато господ на нея, и тя на мене" - казва Серафим за непозната жена, на която е дал последните си пари. И не напразно името на героя е Серафим - ангел, вестител на божествената милост към страдащите. Да направиш добро на непознат е повече от това да направиш просто добро. То означава библейска любов към човека изобщо.

Героите на Йовков достигат пространството на празничното освобождаване на душата, събудила най-доброто и светлото в себе си. Те преминават границата между грях и разкаяние, битов прагматизъм и духовно просветление, страдание и състрадание. И това ги променя. Йовков се интересува от историята на човешката душа в пътуването й към доброто. Разказите му са построени така, че да покажат преминаването на човека през тази семантична граница на промяната. Превръщенията на душата градят сюжет, който показва как героят става друг. Същевременно събитията обикновено са показани и през погледа на страничен, периферен в сюжетно отношение герой. Това за Йовков е още един начин да покаже промяната в човешкото съзнание - чрез герой, който повече наблюдава, възприема събитията отстрани, отколкото участва в тях.

Художественият свят на Йовков е разположен в едно затворено, окръглено пространство - на хана, селото, чифлика - омиротворено в хармония. Той е построен така, че всички в него да бъдат доведени до състояние на всемилост, вселюбов и доброта. Светло единство между всички божи твари владее чифлика в цикъла "Ако можеха да говорят". Безсловесна нежност свързва животни и хора, всички те деца на оня, който е сътворил всесветовната хармония. Стремежът към съвършенство и хармония в художествения свят на Йовков е само повторение на природното съвършенство и божественото равновесие. Подобно на хората, животните са божии създания и убийството на вълчицата-майка е грях, голям грях, който тревожи душите и на Петър овчаря от "Вълчицата", и на героя от "Грехът на Иван Белин".

Грях - покаяние - изкупление - опрощение. Страдание - състрадание - добро, заради самото добро - любов. Тази ценностна верига е опора на художествения свят на Йовков.

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ

Българската литература

© 2002 Литературен форум