Литературен форум  

Брой 23 (507), 11.06.2002 - 17.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 Улрих Шмид

Едно пътуване

За книгата на Андрей Битов "Арменски лекции. Едно пътуване от Русия"

 

През 19. и 20. век имената на Пушкин и Манделщам маркират връхни точки в руската литературна история. Който пише след тях за Армения, трябва да се мери по техния ръст. Андрей Битов (роден през 1937 г.) след десетдневното си пътуване из Армения, разработва литературно впечатленията си в книгата, озаглавена "Арменски лекции". Текстът на Битов може да се чете като художествен синтез между описанията, предадени а рriori от Пушкин и Манделщам. Авторът избира подзаглавието "Едно пътуване от Русия" и с това встъпва в диалог, изкусно анализиращ пътеписа на Пушкин.

При Пушкин Битов се чувства раздвоен между двата полюса - тези на привличането и на отблъскването. Като руски писател и Битов е в чужбина, за да опознае културата, но за разлика от Пушкин, той успява да "излезе" от Русия, с което все пак не е казано, че му се е удало "влизането" в Армения.

След геноцида на арменците в Османската империя в началото на 20. век, оцеляването дори само на един арменец означава победа, която не е за пренебрегване. Именно заради сложната й история арменската култура изисква безусловен респект пред всеки индивид. Битов се възхищава от спокойната и естествена ненакърнимост на Армения през цялата й вековна история. Впечатляващият континюитет на арменската духовна култура се хвърля още повече в очи, ако се сравни с белязаната от разриви и вулканични изригвания руска история. От Петър I през Ленин до Горбачов, Русия все отново бива изхвърлена от историческото си русло и принудена да тръгне в нова посока В това Битов вижда както величието, така и нещастието на Русия. Насилственото осъществяване на абстрактни идеи води до глобални произведения на изкуството, будещи дълбоко възхищение, обаче едновременно с това, подвластен на грандиозната визия става отделният индивид, без оглед на неговите потребности.

"Сетивата ми са напрегнати до крайност, във всичко искам да съзра Армения, - но не я виждам" - пише Битов: "Прекарах десет дни в Армения и написах книга, докато през десетте хиляди дни, които пребивавах в Русия, не написах нищо сравнимо с нея."

Именно затова пътуването на Битов означава и пътешествие из руската мисъл, из собственото Аз. Това прозрение завладява писателя при излизането му от една арменска църква, когато пред вътрешния му взор се открива рязката граница между опознаващото Его и познатия свят . Едно от извънредните качества на навярно най-добрата книга на Битов е, че дава на читателя възможност да се приобщи към този екстремен екзистенциален опит.

Превод от немски: Д. Илинова

Българската литература

© 2002 Литературен форум