Литературен форум  

Брой 23 (507), 11.06.2002 - 17.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров
адвокат

Защо у нас няма правосъдие?

 

Вземаме една любителска бормашина. Тя е маломощна. Поради което не може да работи с бургия по-широка от 13 милиметра. Претоварва се и спира да се върти. Нека си представим обаче, че редактираме техническите данни в нейното ръководство за употреба. И там променим числото 13 на 16. Ще започне ли бормашината да пробива 16- милиметрови дупки? Разбира се, че не. Ще прегрее и ще блокира. Тя е същата бормашина, каквото и да напишем в ръководството. Това може да го разбере всеки. Защо тогава не го разбират нашите законодатели? Понеже правят тъкмо същото. Без да променят мощността на съдебната система, я товарят с нови задачи, като волунтаристично редактират законите. Не слагам думата "мощност" в кавички, тъй като тя е буквално, а не метафорично приложима в случая:

1. Съгласно новите изменения в Гражданския процесуален кодекс трудовите дела трябвало да завършват до три месеца. Аз още не съм виждал някое завършило за три месеца, но нека да предположим, че кодексът се спазваше. За да свърши по-бързо едно дело, трябва да се съкрати времето между отделните му заседания. Вместо пет месеца (както е сега), то да стане пет седмици. Или две. Обаче съдиите нямат свободно време. Графиците им са запълнени. За да бъде възможно ускоряването, трябва или да увеличим работното им време (та то да надхвърли 8 часа), или да увеличим броя на съдиите. Последното означава да се увеличи бюджетът на съдебната власт. И да се построят нови сгради, в които да се помещават новите зали, деловодства и кабинети. Получава се, че измененията в производствените закони следва да вървят ръка за ръка с измененията в държавния бюджет. Но у нас не вървят.

2. В Наказателния кодекс има редица ненужни престъпления. Като казвам "ненужни", имам предвид, че няма нужда тези деяния да бъдат престъпления, защото е достатъчно да се преследват само по гражданскоправен ред. Простичко казано, за тяхното извършване извършителят да плаща обезщетение, вместо останалите на свобода да му плащат престоя в затвора. Например понастоящем се предвижда наказателна отговорност за обида, клевета, измама и дори за плагиатство! В същото време остават ненаказани сериозните деяния като кражбите, грабежите и самоуправството. И то не защото не биват хващани извършителите, а защото, след като са хванати, изтичат давностните срокове за наказването им, докато делото се влачи с години по следователи и прокурори. То се влачи включително понеже същите следователи и прокурори имат твърде много дела. Примерно по 100 на година, вместо по 20. Което означава, че на отделното дело му трябва пет пъти повече време, за да стигне съда, защото 20 се съдържа в 100 точно пет пъти. Така заради измамниците насилниците стоят на свобода. Дори само това е достатъчно, за да наречем системата негодна. Но нещата са още по-страшни, защото в крайна сметка на свобода остават и едните, и другите! Нека си представим, буркан пълен с камъчета. Ако го обърнем, те ще се изсипят. Но не и ако трябва да излязат всички едновременно! По сходен начин е задръстена системата на наказателното правораздаване у нас. Статистиката е отчайваща: от заведените дела едва 4 процента стигат до съда!

Тук идва въпросът: какво да се прави? Отговорът е в бормашината. Или да купим по-мощна, или да бъдем реалисти, като сложим по-тънка бургия. Или да увеличим броя на следователите, прокурорите и съдиите, или да намалим броя на делата. И понеже пари няма, остава да разтоварим наказателната система колкото се може повече. В правото това се означава с думата "декриминализиране". Ще рече, че деянието, което до днес е било престъпно, вече представлява нарушение само на гражданския, а не и на наказателния закон. И наказателната система спира да се занимава с него, с което се освобождават сили за опасните престъпления. Колкото до гражданското правораздаване, там може да се увеличат държавните такси, за да има пари за нови щатове. Сега те са 4 процента за предявяване на иск. Нека станат 10. Цифрата не е голяма, като се има предвид, че борците очакват по 30 процента, за да съберат дадена сума. Просто, нали! Защо тогава не се случва? Сещам се за две причини:

1. Пропагандни. Нашите политици са популисти. Те предпочитат закони, които звучат добре, вместо такива, които работят добре. Четири процента звучи по-народно от десет. Подтекстът гласи: правосъдието е достъпно, държавата дава възможност всеки да си потърси правата, грижи се за бедните. Но в крайна сметка, поради бавното правосъдие, се получава, че вземанията не могат да си съберат не само богатите, но и същите тия бедни. Тая лицемерна грижа за бедните аз наричам социализъм. Която дума ме отвежда до мисълта, че вината не е единствено у политиците. Те само се нагаждат спрямо избирателите. Спрямо бабичките, които гледат сериали, тъгуват по държавното и искат всичко да бъде евтино, а още по-добре да е безплатно. Родният избирател не разбира как се строи държавност, пък и не чувства държавата своя. Предполага, че нищо добро няма да види от нея, затова и не е склонен да дава. Така кръгът се затваря. Защото една от причините да не получи е, че не е готов да даде.

2. Мафията няма изгода простите затруднения да се решават по прост начин. Ако наказателното правораздаване се разтовари от глупостите, повече бандити ще влязат в затвора. Колкото до гражданското правораздаване, ако съдът ни стане ефективен, хората ще си събират парите чрез него, а не чрез престъпници (каквито са борците) и чрез престъпления (каквото е използването на борци). Ще го направят не от уважение към закона - каквото българите нямат - а защото е по-надеждно. Пък и по-безопасно.

Но въпросът за неработещото правосъдие не свършва тук. В наказателното правораздаване към претовареността се добавя подкупността. Според наивниците решението е в увеличаването на заплатите. Сега им плащали малко, затова и вземали. Увеличаваш заплатата на следователя, и той отказва подкупите! Но размерът на заплатата никога не може да достигне размера на подкупа. Нека си представим, че пред един прокурор са висящи 100 дела, всяко средно за по пет години лишаване от свобода. Това прави 500 години. Нека също се опитаме да си представим колко пари бихме дали, за да отървем една година в затвора. Струва ми се, че 1000 лева са консервативно предложение. Това прави половин милион. Да не говорим, че някои биха платили 20 или дори 50 пъти повече на година! Стопанството ни не би издържало подобни заплати. Освен това, дори да можехме да плащаме всекиму по половин милион, все още не виждам какво ще му попречи да получава както заплатата, така и подкупа! Решението тук е тоягата, а не морковът. А това значи тайни агенти, които предлагат подаръци и слагат белезниците на онзи, който ги приеме. Както е в Щатите. Просто, нали? Но у нас сложнотиите вземат надмощие.

Българската литература

© 2002 Литературен форум