Литературен форум  

Брой 24 (508), 18.06.2002 - 24.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПРИЗНАНИЯ

Петя Гергова

Кирил Кадийски на 55 години

 

 

Кирил Кадийски, сн. Владас БразиунасКирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология през 1971 г. Работи в литературната редакция на Радио София, а по-късно в издателство "Народна култура". Издател - "Нов Златорог".

Автор е на много книги, сред които: "Небесни концерти" (1979), "Ездач на мраморни коне" (1983), "Пясъчно време" (1987), "Перо от феникс и други стихотворения" (1991), "О кой" (1994), "Поезия" (1995), "Вечеря в Емаус" (2000), "Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета" (2001), "Green" (2002). Превел е редица френски и руски поети като Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Пастернак. Автор е на единствената книга с палиндроми в българската литература: "Още нещо". И на поетическата антология "От Вийон до Виан". Най-превежданият български поет във Франция, където творчеството му е изцяло публикувано в девет отделни книги. Негови книги са излезли в Испания, Гърция, Сърбия, Румъния. Стиховете му са преведени на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, белоруски, украински, турски, македонски.

Носител е на наши и чужди престижни награди, по-важни от които са: "Иван Франко" - Украйна, "Голямата европейска награда за поезия" - Румъния, "Макс Жакоб" - Франция.

Член-учредител на движението "CAP A L'EST" на поетите-франкофони със седалище Братислава.

Член-кореспондент на френската Академия за поезия "Маларме".

 

През погледа на другите

 

Светлозар Жеков:

Французите, а и не само те, уморени от постмодернистическите изтезания над словото, сякаш преоткриха истинските му стойности в поетическите послания на един доскоро неизвестен българин. Уникалният неокласицизъм на Кадийски беше разбран и оценен в Европа и света. Тяхната публика се нуждаеше, нуждае се и сега от връщане към изгубените представи за хармонията и причините за тяхната загуба. Струва ми се, че Кадийски е прозрял собственото си място вън от новите "менделееви таблици" на бедното ни, а често и скудоумно литературно ежедневие. Мисля си, Кадийски е узрял за примирението на гения: "Никой не е пророк в родината си".

 

Георги Цанков:

Когато се научим да се радваме на надарените, вероятно ще усетим лечебния ефект на светлината и наистина ще се почувстваме европейци.

 

Филип Делаби:

Можах също така да оценя качествата и темперамента на един поет със стойност, който гледа на света без илюзии, със скръбното прозрение на визионер. Поет неспокоен, с оголен нерв, чиито стихове са изпълнени с цялата покъртителност на живота. Има образи, пълни с възвишена, предизвикателна мощ. Някои са истински афоризми...

 

Ищван Бака:

Сега се мъча с Висоцки - тая работа не е за мен, превеждам го по-лошо и по-бавно, отколкото Тарковски или Соснора (за Бродски да не говорим)... Има един поет, когото съм превеждал с удоволствие. Той се нарича Кирил Кадийски.

 

Жан Оризе:

Нашето приятелство датира от 1990 г. Четейки подбор от стиховете му, излезли в "Белфон", аз усетих веднага една близост с неговия начин да възприема света, природата, хората, вселената. Неговата поезия ми говори като сроден глас, чувствам братска близост с нея, изпълва ме с емоции. Чувствителен съм към истинността и простотата на неговия лиризъм, при все че той го подхранва с най-добрите източници от най-великите предвечни митове. Този поет притежава своеобразната дарба да смесва ежедневното с вечното, най-простите неща от живота - с метафизичната визия. Той превръща във фабула привидно баналните събития. С риск да прозвучи високопарно, бих се осмелил да кажа, че, от една страна, той превръща поезията си в онтология на обикновеното преживяване, а от друга - начинът му на писане чрез изострения усет към метафората и образа ни отвежда към трансцендентното.

 

Патрик Дрьове:

... Останах с впечатлението, че съм прочел нещо "цялостно", чието вдъхновение и стил са изключителни. То говори за неповторим глас, навежда на размисли, упорито поставя въпроси. Има нещо от "пасхалиите", от прочутата композиция на Й. С. Бах... От творбите извират омагьосващи образи и картини, често в сюрреалистична обагреност. Четейки вашите творби, няма никакво съмнение, че вие сте един голям поет.

 

Жан Грожан:

Ще бъдем щастливи французите да чуят вашия толкова самобитен и трагичен глас.

 

Драган Йованович Данилов:

Кирил Кадийски е поет с изключителен вектор на душевната чувствителност! Неговата поезия, пропита с усещането за притеснение, боязън и ранимост, идва от онзи самотен вътрешен остров, който се намира дълбоко в тъмното огледало на битието. "Дни и нощи" са пропити със средиземноморски алкохоли. В тях се крие тайният шифър, който преосвещава всичко в тази поезия.

 

Клод-Мишел Клюни:

Скъпи приятелю,

Преди да замина за по-дълго за Мексико, имах удоволствието да подкрепя номинирането ви за член-кореспондент на нашата Академия "Маларме". Мога да ви уверя, че получихте огромното одобрение на моите събратя. Преводите (на вашите стихове) на френски ми се струват много добри. Долавям в тях, по отношението към природните сили, към всичко, което ни свързва и ни прави подвластни на кръговрата на времето и на паметта, близко родство с италианския поет Атило Бертолучи и с моя сънародник Робер Марто, например. Смятам, че има едно много силно съвременно лирическо направление, доста пренебрегвано от "тезисните съчинители", и че тези поети ще намерят своето място, въпреки капризите на модата и вкуса към стерилното писане.

 

Мишел Декоден:

Вашите стихове ме заинтересуваха силно. Оцених изключително този лиризъм на модерния свят с богато и вярно звучене - както в "Полети", така и в текст като "Латинският квартал".

 

Мари-Клер Банкар:

... при все че постоянно са пронизвани от една циркулираща енергия, устремена от цялостното към разрушеното, те (стиховете ви) са пълни със силна, понякога жестока, горчивина, която придава на нещата космическа тревожност. Харесва ми, че се опирате на древните митове и легенди: ако ги загубим, нашата цивилизация ще бъде като човек, който умира, защото му пречат да мечтае нощем. Трябва ли да ви казвам колко съм заинтригувана от това, което пишете за Париж?...

 

Аниз Колц:

Вашите стихове са мрачни и тъжни, но силни и разтърсващи...

 

Стефан Баке:

Те (сонетите на К. К.) поставят въпроси, които биват отхвърляни или не, изведени до тяхната мрачна поанта или облъхнати от надежда. Метафизичният размисъл във всяко стихотворение завършва с образ. В книгата се долавя смяна на мотивите, произтичаща от близо двадесетгодишния период на писане - някои от сонетите нахвърлят сухо скицата на една безплодна земя на ръба на халюцинацията, други противопоставят на нашето време една или друга митична фигура - от Одисей до Айнщайн... Подобно Манделщам или Бродски, Кадийски ни предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век.

 

Мира Фари:

Кирил Кадийски е смятан за един от най-добрите съвременни поети. Творчеството му е лирично, естествено и истинно. Нито оптимист, нито песимист, започнал като журналист, той дръзва да публикува по време на миналия режим част от творбите си в самиздат. Голям специалист по Маларме, член-кореспондент от София на едноименната Академия, той черпи вдъхновение от всекидневието и природата. В поезията му се редуват сарказъм и метафизичност. Антологията на френската поезия "От Вийон до Виан", която той е издал на български, е емблематична. Автор, чиято поезия трябва да бъде прочетена.

 

Жак Шесекс:

Скъпи Кирил Кадийски,

От все сърце благодаря за тези тъй хубави стихове - "Мостът над Лета", "Аркадия", "Разнищен спомен", които чета с вълнение. Позволете ми да ви го кажа: тяхната сияйна сила озарява като огън, тяхната музика омайва моята собствена музика и аз ги препрочитам, за да се захвана и аз за работа в една непрестанна мелопея. Хубаво родство, нали! Кирил Кадийски, прегръщам ви!

 

Венюс Кури-Гата:

Четох и препрочитах "Мостът над Лета", мога да ти го кажа вече наизуст.

Магическо стихотворение, което буди у мен толкова тревожни чувства. Може би мост, вероятно път, който не води никъде. Кириле, ти си истински поет... Всеки път, когато чета твоите стихове, се вълнувам. Само чуждестранната поезия ми говори нещо. Французите са на път да убият поезията.

 

Пиер Остер-Сусуев:

Нашият приятел Кирил знае наизуст песента - куплетите на злодеянията. Но никога не ги подхваща. Толкова необходимото изкуство на премълчаването не му е присъщо. Само бъдещето на красотата го интересува. Може би по този начин той достига до една висша мъдрост. Не трябва ли - тъкмо затова - да го четем със същия копнеж по тишината, който го кара да страни от положителната тема (голямата тема)?

 

Бруно Роа:

След запознанството ни в Париж, минало под знака на Блез Сандрар и "Легенда за Новгород", Кирил Кадийски е вече приятел и един от авторите на "Фата Моргана". Благодарение на Силвия Вагенщайн неговите стихотворения прокараха в каталога ни ярката, омагьосваща следа на голямата византийска традиция, възкресена от българското съвремие.

 

Жанин Бюрни:

Какво да ви кажа? Освен че харесвам тия истински стихотворения. За кой ли път имам трагическото усещане, че откривам много повече поезия в тия преводни стихотворения, отколкото в някои работи на съвременните френски поети. Благодаря ви, че ми връщате увереността, че поезията не е мъртва. Голяма радост беше за мене да открия вашите сонети. Вие сте един истински, оригинален, чувствителен поет, който не говори, без да има какво да каже.

 

Филип Жакоте:

Горд съм и донякъде съм стъписан, че имам за преводач поет от вашия ранг.

 

Салах Стетие:

Смятам, че вашият глас е един от най-значимите в наше време: времето на ялови напъни. Вашата чувствителност, човешката извисеност на вашия език, деликатната индуктивност, чиято одухотвореност пронизва вашите образи, ви превръща в свидетел на нашата тревога и на нашата вяра в поезията, призвана да ни изведе до някакъв спасителен бряг.

 

Ерик Нольо:

Повтарям: за мен Дончев би бил идеалният лауреат в областта на романа, както Йордан Радичков - в сферата на разказа, и Кирил Кадийски - в тази на поезията. Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това журито в Стокхолм да отличи един от тези трима автори - без значение кой в крайна сметка, защото в негово лице би била отличена цялата българска литература.

Българската литература

© 2002 Литературен форум