Литературен форум  

Брой 24 (508), 18.06.2002 - 24.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЛИРИКА

Женя Димова

 

След

Още малко да поизсъхна, наполовина да стана -
с мен да можеш да си издращиш името
в ъгъла на някоя прясна картина,
да можеш да посочиш пътя на някой случаен пътник,
още да можеш да отмахнеш кичур коси
от потното чело,
да ме погризеш от единия край,
да очертаеш кръг в пясъка на детето си - да поиграе,
да повдигнеш резето на трудна за теб врата,
да ме поносиш в джоба си, още да ме загубиш
в нивата на Страната на Чудесата.

Казанлък, I награда

Милка Стоянова

Любовта е с мустак
И куца с единия крак
Много е чак
Падам си нещо по тоя дивак
Пак
Ама как
Има болен далак
И коси като сняг
Такъв е добряк
Какъв е
Е як
Кудкудяк кудкудяк
Голям прахоляк

Бургас
Награда на организаторите

Румен Денев

Ти си сънена, още си сънена,
още имаш сън под очите си,
аз поделям цветята и тръните
и откривам пропастта на вратите.

Аз си тръгвам, защото се свършиха
всички дни на настръхнало щастие.
Пак е същото, винаги същото,
пак светът се разделя на части.

Тия дни са врати и на връщане
ще отварям пак тигрови челюсти,
колко много врати сме затръшнали,
колко много дни с теб сме живели.

Аз си тръгвам с цветята и тръните
и не знам какво е времето вън..
Ти си сънена, още си сънена,
и сънувай, че всичко е сън.

Казанлък, на I награда

Красимир Йорданов

В неделя привечер

Така ще си отида -
несмогнал да допия редовете си.
Като последен хрип
на скучния пияница отсреща.
Ръката ти държа
и ловко се потапям във очите ти,
че в друг един живот
е слабо вероятно да те срещна.
Светът е наедрял
и ще роди поредно навечерие.
Не ми се бърза, но...
синът ми чака помощ за домашното.
Целувам те и хуквам
с невероятна скорост по баирите.
не ме целувай,
че ще стане страшно.

Пловдив

Катя Стоилова

На тридесет

Тишината на подредените мисли.
Ревността към старите болки.
Рутината на възмездията.
Мярата в достойнството.
Отбити удари.
Приличният секс.
Оргазмът сънуван по поръчка.
Поезията изчистена от сантименталност.
Приказките, които вече не ме приспиват.
Криле, които не ми трябват.

А още ми отива любовта.
Отива ми...

Пловдив, II награда

Светлозар Стоянов

междупразнично стихотворение

представи си дъжд и нас двамата,
оголили мокри тела в тъмнината.
представи си, че ти си мъж -
аз ще бъда жената.
представи си после днешния сняг:
ти ще бъдеш мойта камина
а накрая си представи своя ляв крак:
той е Коледа, другият - Нова година.

(впрочем, кога да те посетя между празниците)

Казанлък

Българската литература

© 2002 Литературен форум