Литературен форум  

Брой 24 (508), 18.06.2002 - 24.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петя Гергова

Червен кръст

 

Последното изкушение на нашия Свети синод беше свързано с четиридневното посещение на папа Йоан Павел Втори. Събитието сръчно беше увенчано с предварителен медиен ореол, доизкусурен със стилни заглавия, че заради Карол Войтила ще ходим на гости в центъра само с полицай, че папата ще се пече на 32 градуса жега, че Светият отец вземал хляба на търговците около Народното събрание, че мерките за сигурност били прекалени и щели да предизвикат транспортен Содом и Гомор, че празникът 24 май бил ощетен. Това обаче е нищо, на фона на поведението на ръководството на БПЦ, което показа твърдо на кой Господ служи.

В суматохата единият акцент на отдавна чаканата визита - беатификацията на трима католически свещеници, убити от комунистическия режим, ловко бе изтикан на втори план. Изконният християнски елемент в безпрецедентното държавно посещение беше замъглен от рефрена, че папата трябвало да ни се извини и че Антонов не искал и да чуе за него. Но за какво да ни се извини Йоан Павел?! За това, че никога не се възстанови от атентата, за това, че ние се навирахме да бъдем най-раболепен васал на Москва и се кланяхме на кремълската петолъчка. Че тоталитарна България изтребваше и католически, и православни свещеници, че изпращахме тричленки да дебнат кой ходи на църква на Великден? Че не протестирахме, когато след 10 ноември пишман-богомолци се напиваха около храмовете, а мимикриращи червени големци влизаха вътре и палеха огромни свещи, дебели като тоягите, с които са били пребивани неудобни духовници?

Трябваше да настъпи 2002 и папата да дойде, за да проличи

колко духовно осакатена е била нацията ни от 1944 насам.

Да добием и ние представа за какво става дума, когато в наше време се говори за вяра и за това как изглежда днес един духовен водач. Дори митрополит Симеон беше цитиран да казва, че "ние виждаме в негово лице (на папата, б. а.) страданията на Христос". Интересът към немощния Свети отец бил рехав, с него било трудно да се общува, опонират от лагера на правилно благочестивите. Но как да дойдат повече хора да го видят, след като непрекъснато им беше втълпявано от медиите, че достъпът е силно ограничен. А деканът на богословския факултет обобщи по БНР, че дори католиците не били отишли масово на пловдивската литургия. Друг е въпросът колко православни българи са напирали да приветстват Вселенския патриарх Вартоломей, например. Дори той обаче каза миналата есен в интервю пред наш тиражен вестник, че ако дойде в България, папата следва да бъде посрещнат почтително. Становище, което не се покрива с поведението на назначения от политбюро на ЦК на БКП патриарх Максим, който и според чужди медии е демонстрирал ледена дистанция към госта от Ватикана. Вместо да надава ухо към мърморещия Алексий Втори сега е моментът Максим да се замисли колко български православни младежи биха го посрещнали така, както в катедралата "Св. Лудвиг" младите католици просълзени се радваха на главата на римокатолическата църква.

 

Нашият Свети синод гордо показа, че стои в ъгъла на историята

 

и духовния ни живот, взрян в пъпа си, за да не изменял на канона. Но ако църквата е призвана да бъде посредник, на кого и за какво реално посредничи нашата. Спорно е, че след първата визита на римски папа броят на българските католици ще нарасне главоломно. Безспорно е, за съжаление, че с жестовете си главата на православната ни църква демонстрира съзнателна неадекватност и пропусна уникален шанс да действа самостоятелно и разкрепостено.

Иначе във визитата от самото начало имаше много символика. Самолет на азербайджанските авиолинии с ислямски полумесец на корпуса доведе католическия първосвещеник в православна България, където го приветства външният ни министър, носещ еврейска фамилия. Това, както и оценката на главния ни мюфтия Селим Мехмед, че "времето, белязано с делото на папа Йоан Павел Втори, ще се запомни като преломно за човечеството", свидетелстват за заслугите на Светия отец и мястото, което си е извоювал не само в религиозната история.

Папата, обявил св. св. Кирил и Методий за покровители на Европа, благородно сложи кръст върху т. нар. българска следа, благослови българския народ и благодари на всички, включително и на Максим, за възможността да посети Страната на розите. На младите католици Йоан Павел пожела да преодолеят препятствията на посредствеността. Дано да са го чули не само те. Впрочем, струва си словата на папата, произнесени на български в нашата страна, да бъдат отпечатани, за да може да се вникне по-пълно в неговите послания. Те са дело на личност, която е почитана за приноса си за падането на желязната завеса, а сега - и за вдигането на карантината, наложена на България след изстрелите на Али Агджа.

 

Самото присъствие тук на папа славянин и антикомунист

 

показа, че темата за противостоенето на червения тоталитаризъм не е демоде. Защото полякът Войтила се ангажира да насърчи противопоставянето на тоталитаризма не само в родината си, а и събуждане и единение на континента за създаване на духовен Европейски съюз. Демонстрира как мисията и призванието наистина се изстрадват физически и показа какво означава да отстояваш кауза с интелект и воля.

Както се видя от телевизионна анкета в София, българинът не знае какво ще рече да си "по-католик от папата". Възрастна госпожа, която сигурно е ходила на вероучение, се оправда, че "не е от тука". Затова е излишно да се прави допитване какво означава актуалният израз "дявол на магаре"... Но какво да се прави, щом у нас марксическото клише, че религията е опиум за народа още е на въоръжение. Папата изтри червената българска следа за покушението срещу него, но алената следа в уютното битие на ръководството на БПЦ остава недокосната и неприкрита. И кръстът, на който се молят синодалите около вечния Максим, си остава червен.

Папата е бил и си остава обаятелен борец срещу комунизма в името на християнските ценности и връщането към християнските корени. Докато повечето от нашите висши клирици не са изкушени от подобни предизвикателства. Те не стигат по-далеч от това да нарекат папата еретик и да анатемосат литературния герой Хари Потър.

Българската литература

© 2002 Литературен форум