Литературен форум  

Брой 24 (508), 18.06.2002 - 24.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Палми Ранчев представя:

И един пилигрим

 

Има хора, които никога не са там, където си ги оставил в спомените си. Сменили са си работното място, местоживеенето, а по-вероятно е да са заминали. Чуваш, че са били в Ню Йорк, Стокхолм, Неапол... Постепенно свикваш, че това е нормално за този човек. И когато по-дълго си с него, неспокоен се чудиш: какво ли е замислил? Каква е нуждата от постоянна промяна, какво представлява всъщност движението, което единствено удовлетворява подобни хора? С помощта на КАМЕН ДОКСИ ПЕТРОВ се опитвам да отговоря на някои от тези въпроси.

- Чудя се не се ли готвиш отново да тръгнеш нанякъде?

- Във вестник "Земя" работата е спокойна. Поне според моите представи. И аз, както и всички българи, в този период на живота си ценя спокойствието. Но като приятел, ще ти споделя, че имам предложение за Америка. Нали го знаеш Карагьоза, сега е строителен предприемач, кани ме да отида при него.

- Откъде намираш сили, дори и на тези години, за нови пътувания и да започваш отначало?

- Не съм тръгнал. В момента се чувствам добре. Но мога веднага да тръгна, ако стане нещо, да речем, с вестника. В Щатите, при Карагьоза, ще работя най-вероятно като бояджия или зидар. Всъщност няма значение какво.

- Често предизвикваш живота. Поне такова е впечатлението отстрани.

- Хората смятат, че си намерил желаното, когато имаш добра заплата и си постигнал сравнителна сигурност. Всички бяха учудени, когато напуснах "Овъргаз". Но там непрекъснато трябваше да съм подръка на някого. Не разполагах със себе си. Работата ограничаваше свободното ми време. Освен работа, не можех да правя нищо друго. Отказах се от свои любими занимания. И това, за което някои ми завиждаха, стана тегоба. Вече достатъчно съм живял, за да съм сигурен, че лесно зарязвам кариера (правил съм го многократно) и осигурено бъдеще. Дори ежедневните срещи с приятели. Обичам усещането, че правя крачка в неизвестното. Привлича ме вакуумът му.

- По-лесно ти е да странстваш по света, защото знаеш чужди езици. Колко всъщност?

- От майка, заради еврейския ми корен, знам испански. Оттам сигурно идва и желанието ми да уча чужди езици, а и скитническият инстинкт.

- Немският знам откъде е - завършил си в Германия.

- Освен това, ако си забравил, бях женен за германка. Познаваш Елвира. Лесно ме бъркат с немец. Английският ми също е добър. Напоследък обикновено работя с английски. Най-важното, което истински обяснява моето скитничество, е желанието ми да общувам. Обичам да се запознавам с различни хора.

- Наскоро се върна от Израел.

- Там бях с приятеля ми Джеки. Дори смятах да се заселя за по-дълго.

- Колко всъщност издържа?

- Някъде към година и половина. Там, още с пристигането, установих разликата между мене и Джеки. И двамата обичаме да пътуваме. Но имаме различни маршрути. Джеки предпочита да скита по черкви и музеи. Аз се отегчавах по средата на пътя и се връщах в кафенето, където лесно се запознавах с някой, от когото научавах - каквото и да е. Обичам общуването с непознати. Дори по някакъв начин се смятам за специалист по общуването с непознати.

- Как си обясняваш подобна склонност?

- Още една крачка в неизвестното. Харесвам да я правя с усмивка, доброжелателно, без да се замислям какво ще последва.

- С какво се занимаваше през тази година и нещо в Израел?

- Най-важното беше, че научих по-добре иврит. И вече знам повече за народа, който смятам и за свой.

- Презимето ти Докси - еврейско ли е?

- Не, баща ми е мекедонец. Особена смеска съм - македонец и еврейка. Имам в себе си, чувствам го осезателно, и от двата народа. Точно така - от народите, не само от майка си и баща си. Баща ми е от село Галиче. Прадядо ми е отглеждал в планината хиляди овце. Знаел е гръцки, турски, румънски... Бил съм в Галиче.

- Нека да продължим с израелското приключение.

- В началото се установих в Гиматай, много богат квартал, където за една стая се плаща по 200-400 долара. След два месеца се преместих в Яху. Той е сред най-старите градове в света. На 5000 години. Има съборетини, в които живеят араби и много българи. Но там животът е по-цветен. Побързах да си намеря работа. Само така можеш да кажеш, че си живял някъде. Работиш ли, преодоляваш съпротивата на ежедневието, имаш нещо общо с всички наоколо, което е много приятно. Работата е най-сигурният лек срещу самота и носталгия.

- Веднага ли си намери подходяща работа?

- Започнах от най-долното стъпало. Грижех се за полупарализиран възрастен човек. Беше на количка. Разхождах го, хранех го. После се грижих за още един възрастен. Работих в автосервиз, започнах бизнес с италианско вино. С Джеки смятахме да издаваме вестник. Не стана. Там има български вестник, който излиза от 48 години, казва се "Правилният път", и хората са си свикнали с него. През първата година получавах и помощ от държавата, около 300 долара, така че се оправях.

- Играеше ли тенис - знае се, че си от най-запалените любители.

- Имах доста партньори. На корта се сприятелих с доста хора. Най-интересното в Яху беше арабският пазар. Невероятно разнообразие от физиономии, настроения, начини на поведение. Гледаш, гледаш, и не се насищаш. Там продължавах да уча живия език.

- Какво ти е мнението за израелско-палестинския конфликт?

- Съвсем естествено съм на страната на евреите. Но и с аргументи ще се опитам да го обясня. Това е единствената демократична страна в Близкия изток. Там няма нефт, нито полезни изкопаеми. Всичко е постигнато с труд и много пари. И ако, да речем, евреите решат да си тръгнат, само след година пустинята ще се върне. Тогава арабите ще се питат за тях. Разбира се, всичко е значително по-сложно. Палестинците са получили някога 15 милиарда, за да се интегрират в съседните страни. Били са 600 хиляди. Сега са милиони, и ако се върнат, ще спечелят при гласуване властта. Израел ще изчезне. Затова евреите нямат път за връщане. Палестинците са излъгани най-вече от своите, които не са ги приели истински. Още ги държат в бежански лагери.

- Имаш ли представа как може да се преодолее конфликтът?

- Нито Буш, нито Колин Пауъл го знаят. И аз не го знам. Иначе щях да получа Нобелова награда. Трябва да се постигне мир с взаимни отстъпки. Но ако арабите искат Израел да го няма там, където винаги са били еврейските земи, това няма да стане. И аз, дори сега, съм готов да помогна с каквото мога във войната.

- Би ли направил същото и за Галиче, откъдето е македонският ти корен?

- Близък чувствам и родния край на баща си. България, Израел... са в мене. И дори ако ги забравя, появяват се в най-неочаквани моменти.

- Кога разбра, че пребиваването ти в Израел е приключило и трябва да се върнеш тук?

- След като напреднах достатъчно с езика, започнах да изпитвам съклет. Междувременно бях в Атлантик Сити и в Швеция. Не бях сигурен, че ще се върна непременно в България. Дойдох в София заради майка ми, не беше добре със здравето. Така се случи, че останах.

- Може да продължим с въпрос - как те приеха тук след толкова дълго отсъствие? Но предпочитам да си спомня едно пътуване с тебе.

- В Полша ли?

- Помниш ли колко скапани бяхме вечерта в онова хотелче, почти извън Варшава. Нощ, студено. Усещане за края на света.

- Май аз предложих да се поразходим?

- Качихме се в рейса и ти заговори три гаджета с кожени палта. Бяха невероятни. Както могат да бъдат красиви само полякините.

- Не очаквах, че ще ни обърнат внимание.

- Заговори ги на английски, сигурно заради това свалката стана по-лесно.

- Как се казваше онова заведение - "Максим" ли, или не, "Столица"?

- Забравил съм. Помня добре как зяпнах, когато помагах на Алиса да си съблече коженото палто на гардероба.

- Всички зяпнахме. Такива невероятни гърди рядко се срещат.

- Беше само по тънка блузка на сериозно големи дупки. Въртях се около нея и не можех да се откъсна.

- Цяла нощ танцувахме и пихме водка. После ченгетата ни попречиха да отидем с гаджетата. Забърсахме и някакви финландки. И с тях не се получи. Разговаряхме с различни хора, винаги по-пияни от нас. Трудно намерихме такси. Накрая шофьорът искаше да ни обере.

- Ти беше готов да се биеш. Но той предпочете да те обгази със спрей.

- Тези случки нямат край. И ставам неспокоен. Готов съм още сега да тръгна към най-близкото бюро за самолетни билети. Винаги съм искал да избегна няколкото дни предварителна подготовка, които са по-скоро психологическа настройка, отколкото приготовление за самото пътуване. Искам да тръгна само с билет и някой лев в джоба. Дори ми се струва, по-интересно ще е, ако тръгна само с билет.

- Не зная за къде точно искаш да тръгнеш, мене винаги ме спират формалностите с документите..

- Забрави ли, че вече пътуваме свободно в Шенген. А и аз, не знам дали съм споделял, но вече имам и израелски паспорт.

Българската литература

© 2002 Литературен форум