Литературен форум  

Брой 24 (508), 18.06.2002 - 24.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров

От стени или покрив има нужда една къща?

 

След Десети ноември съдебното производство у нас стана прекомерно бавно. Основната причина бе, че се задръсти: много дела, малко съдии. В техниката подобно състояние се нарича "ниска пропускателна способност". Все едно през тръбите за една чешма да захранваме с вода цял жилищен блок. Къпането няма да е лесно, нали! Душът ще прокапва, вместо да тече. Това се видя веднага след Десети. Десет години обаче парламентарната власт не направи нищо за съдебната. (А първата е тази, която определя бюджета на втората.) Бюджетът пък се превежда в брой съдии. Малък бюджет, малко съдии.

Сега с въпроса уж се е заела новата власт. Имало проект за изменение на Гражданския процесуален кодекс. Така у нас се нарича законът, според който се движат гражданските съдебни спорове. Целта е да се забърза производството. Чета проекта и се изпълвам с погнуса. Някои дела щели да завършват по-бързо като броят на инстанциите се намали от три на две! Ха! Че тогава защо не намалят броя на инстанциите с още една - така производството ще стане още по-бързо! Районният съд се произнася с решение, което не подлежи на обжалване - какво по-бързо от това? За да се разбере колко грозна е тая идея, трябва да се отвори произволен сборник със съдебна практика. Пълно е с решения на районните, че и на окръжните съдилища, които Върховният съд (като трета инстанция) е отменил. Ако обаче нямаше трета инстанция (каквото е предложението), всички тези решения щяха да влязат в сила и да се изпълняват. Държавата щеше да налага не закона, а беззаконието. Към това могат да се добавят още доводи:

1. Вторите инстанции, както и първите, са в провинцията. Например имаме Пернишки районен съд и Пернишки окръжен съд. И двата са в Перник, нали? А днешните провинциални български градове са се превърнали в някакви феодални губернии, които напомнят за Гоголевия "Ревизор". Отгоре е местният шеф на мафията и главен приватизатор. Кметове, депутати, полицаи и всички останали са по някакъв пряк или невидим начин зависими от него. Всички са оплетени в кълбото на местните интриги и патриархални връзки. Какви са изгледите за онзи, който се опитва чрез съдебно дело да се бори с провинцията? Последната единствена ще гледа делото му. Все местни хора с местни идеали.

2. Вторите инстанции, както и първите, са множество, а не една. В страната имаме много районни съдилища и много окръжни, но само един върховен (понастоящем Върховен касационен съд). Кое ще уеднаквява практиката на съдилищата, ако последната инстанция е втората, тоест, ако последната инстанция е повече от една? Нищо. Значи и законът няма да бъде прилаган еднакво, нито ние ще бъдем равни пред него.

3. Решенията на върховните инстанции са по-добри от тези на нисшите включително, защото се обнародват в сборници и бюлетини. И всеки може да ги прочете. Това е продължение на съвременната идея, че правото е писано и закрепено, а не скрито и неясно. Но решенията на втората инстанция не се обнародват, така както не се обнародват и решенията на първата.

4. Друга причина за високото качество на третоинстанционните решения е, че те не са първоинстанционни, нито пък второинстанционни. Повече очи виждат повече. Дори в трета инстанция да не работят по-опитни съдии от тези в първата и втората, тя пак ще работи по-добре, защото стъпва на изводите и грешките, които са направили предишните. По-лесно е да си критик, отколкото творец, нали!

5. Многоинстанционността пречи на корупцията. Да подкупиш едного е лесно. Станат ли двама, информацията започва да изтича и не е сигурно откъде е изтичането. С трима е още по-рисковано.

6. Многоинстанционността пречи на заплашването поради същите съображения, които излагам в горната точка. Един и дори двама съдии са лесни за заплашване. Особено ако живеят в същия град.

Новата парламентарна власт се опитва не да реши проблема, а да го замени с друг. Да постигне бързина за сметка на качеството. (Понастоящем имаме качество за сметка на бързината.) Всъщност за да не се обезсмисля съдебното производство, то трябва да бъде както качествено, така и бързо. За да живеем в една къща, тя трябва да има както стени, така и покрив. А за да стане това, трябва да се увеличи броят на съдиите, а не да се намали броят на инстанциите. Тоест, да се спре харченето на държавни пари за глупости и те да се харчат за каквото наистина е необходимо. Да вземем бюджета на Министерство на външните работи. Един бог знае защо имаме дипломатически представителства из повечето страни в света. Например в Канада. А богатата Канада не може да си позволи представителство в София! Постният ни държавен бюджет е богат на разточителства, а тъкмо в главните направления парите не достигат. Защо ли наричам съдебната власт "главно направление"? Ето две причини:

1. Това дали съдебната система работи, или не, определя това дали обществото е съвременно или феодално. Ако споровете не се решават прозрачно, по отнапред определена процедура и в съда, обществото вече не е от западен тип. Споровете се решават с биячи, силата се превръща в право. Корупцията също расте, защото подкупващите нямат избор, освен да подкупват. Не съществува независимият трети, който да им реши въпроса, ако чиновникът се инати да го направи.

2. Стопанството на страна с неработеща съдебна система запада. Това става по много причини. Например едно от условията за разцвета на стопанското предприемачество е бързият и достъпен кредит. Простичко казано, да намериш бързо и лесно пари тогава, когато можеш бързо и лесно да ги умножиш. Но ако съдът и съдебното изпълнение не работят или пък работят бавно, заемите може да не се връщат. Което води до това, че заеми вече не се намират. Стопанският живот замира.

Понастоящем наблюдаваме и двете. Всички разсъждения водят към един извод. Че днешната власт няма искрено намерение да оправи България. Тя или не разбира как да го направи (което не го вярвам), или няма изгода да го прави.

Българската литература

© 2002 Литературен форум