КРЪСТЮ ПАСТУХОВ

ВАРВАРИЦА

ПАСТЕЛИ

 

На Марта

1

Поникваща тревичка
кънти в ушите
и ме оглушава.


2

В тихото
и славеите се заслушаха.


3

Тишината -
цикада
онемяла за миг.


4

И в тишината има вик -
човек разбира постепенно всичко.


5

Посегнах тишината да усетя.
Бе само светлина от
сомнамбулната луна.


6

Тишината е мечта
по децата ми пораснали.


7

Грамофончето е оглушено -
паднала е капчица във него.


8

Тишина -
поражение на звука
или мимикрия на крясъка?


9

Огърлица на самотата -
капките на развалената чешма.


10

Тишина - две латинки
си продумаха.


11

Безмълвието на безизразна луна
като пътен знак
за никъде.


12

Светулките - отвени песъчинки
от часовника на тишината.


13

Един щурец наум си свири.
Съвършено тихо е.


14

Да не събуди тишината
и розата се посвени
да разцъфти.


15

Тишина -
Еолова арфа без вятър...


16

Тишината - хор от костенурки.
Заболяха ме ушите.


17

Два охлюва въздишаха безшумно,
а през небесната ключалка,
стаила дъх,
надничаше луната.


18

Тишина - капчица събудена
във края на листото,
миг преди
да се търкулне на тревата.


19

- Вятърът, заслушан в себе си
е тишина, -
две перушинки си пошепнаха.


20

Дори примигването на клепача
е драскотина
върху кожата на тишината.


21

Безмълвие,
беззвучие,
и тишина,
луни еднакви
и слънца еднакви.
Нима животът ни не се е състоял
и нищо ли наистина не се е случило?


22

Толкова почтена тишина,
че даже никаквата сврака
се засрами от гласа си.


23

Тишината е усилие на времето
да заличи от себе си
следите му безволни.


24

Съсък на коса във тишината.
Време ли е вече?


25

Две трапчинки се усмихваха.
- Каква симетрия съм сътворил! -
си рече Бог.


26

Тихо.
Сянка
от криле на спяща пеперуда.


27

Една светулка
потропа любопитно
в тишината ми.
Това бе всичко.


28

На буквите мълчанието,
преди да станат
думи,
ужасява.


29

Нямо време.
Толкова тихо,
че сякаш и тишината
я няма.


30

На вкаменената луна шумът
на нокти
ме изправи.


31

Прохладна тишина.
Дочувам стъпките на самовили.
И чакам.


32

Тишината е
затъкната със мъх валдхорна
или
тромпет без Сачмо.


33

Разрошено море,
а в дълбините - търпелива тишина.
Но докога ли?


34

Приливът - копнежът на
луната към земята.
А отливът?


35

Изпепелена жълта тишина
и бледия език
на умореното море,
облизващ пясъка.


36

Кукумявка се оплете в тишината.
И я разкъса.


37

Нажужена от пчели тишина.
Пладне.


38

Зелени капчици от пот,
избили
по хлъзгавите камъни
от кладенеца
на съня ми.


39

Тишината е глътка ментовка,
недокосната от върха на езика ми.


40

Призори тишината си тръгна
с росни нозе
и ми изневери
с вика на петела.


41

Звезден прах е тишината,
полепен
по черните светулки.


42

- Скандална тишина -
си рече дискотеката.
А после се провикна дрезгаво.


43

По опънатия барабан на тишината
потропва със копито
кончето на пулса ми.
Не съм самичък.


44

Песента на тишината е стаена
в нямото звънче
на възторжена овца,
загледана в звездите.


45

На тишината й беше самотно.
Помоли ме за вик.


46

Ужаси се тишината
защо е луничава,
взряна в огледалото на нощното небе.
Нали бе чернокоса?


47

Веднъж черната кожа на тишината
имаше вкус
на роза.


48

- Какво е тишината? -
запита ме едно глухарче.,
но духна вятър
и го разпиля.


49

Полегнала вълн€ на пясъка,
задрямал вятър
и
беглата следа
от стъпка на луна.


50

Такава тишина,
че капките роса върху тревите
са излишни.


51

Благодатна древна тишина.
Кънти морето.


52

- Забързаните мълчаливи мравки
не оглушават ли от тишината си? -
замисли се един щурец.


53

Тишина
и
празно огледало
гладно
за лицето ти.


54

Ще ми е мъчно
за дървото,
тичащо задъхано
по ливада, наклонена към морето.
Ще ми е мъчно
и когато
няма да го има.


55

Едно магаре
зад дерето
помисли, че е кораб
и акостира в тишината.


56

- Провинциална тишина! -
възмути се мидата
и се затвори в себе си.
А тъй й се танцуваше.


57

Какво по-хубаво
във жегата
от глътка тишина,
стаена
в изпотена бирена бутилка.


58

Един щурец
не разбра тишината
но плахо се опита да я обясни.


59

Невероятно щедра тишина.
Пожелай си нещо хубаво!


60

В колофона ли е скрит
на цигулката звука
или в пръстите
на Паганини.


61

Самоуверено започнах да броя щурците
през нощта,
но не можах да преброя
дори един.


62

- Измори ме Човекът - рече си Бог
и тишината създаде.


63

Нещо гръмна в тишината -
паяче
оплело се е
в мрежата си.


64

Когато поиска
дъждовната капка
може да стане и лед,
но перушинката -
никога
птица.

Св. Варвара
Синьото бунгало
юли ’98


Хубаво го казва Ичката:
- Уподобихме се на морупилци.
В древната книга Физиолог не е писано за морупулците, но Ичката знае, че това са свети пилци. Летят над морето край селцето Света Варвара.
Ичката е ром, ром-евангелист. Но не е чел Евангелието.
Черпи ме с ром, а аз него - с бира.
Варварчани не са варвари, а тракийци. И те обичат бира с ром.
Бистър е юлският ден като око на новороден морупулец. Писука си пилецът в гнездото над масата ни, а тракиецът бай Стоян долива в бирата ни ром.
В чашата на Ичката пада перушинка.
Той я хваща нежно с два тънки мургави пръста и я изсмуква внимателно.
А над нас - сенки от морупулски криле.
Тишина.
По-добре не би го разказал и Физиологът.

 

Обратно към [Кръстю Пастухов] [СЛОВОТО]

© 1998 Кръстю Пастухов. Всички права запазени!
Източник: К. Пастухов, Варварица. Издателско ателие Аб, София 1998, ISBN 954-737-003-0