На Марта
1
Поникваща тревичка
кънти в ушите
и ме оглушава.
2
В тихото
и славеите се заслушаха.
3
Тишината -
цикада
онемяла за миг.
4
И в тишината има вик -
човек разбира постепенно всичко.
5
Посегнах тишината да усетя.
Бе само светлина от
сомнамбулната луна.
6
Тишината е мечта
по децата ми пораснали.
7
Грамофончето е оглушено -
паднала е капчица във него.
8
Тишина -
поражение на звука
или мимикрия на крясъка?
9
Огърлица на самотата -
капките на развалената чешма.
10
Тишина - две латинки
си продумаха.
11
Безмълвието на безизразна луна
като пътен знак
за никъде.
12
Светулките - отвени песъчинки
от часовника на тишината.
13
Един щурец наум си свири.
Съвършено тихо е.
14
Да не събуди тишината
и розата се посвени
да разцъфти.
15
Тишина -
Еолова арфа без вятър...
16
Тишината - хор от костенурки.
Заболяха ме ушите.
17
Два охлюва въздишаха безшумно,
а през небесната ключалка,
стаила дъх,
надничаше луната.
18
Тишина - капчица събудена
във края на листото,
миг преди
да се търкулне на тревата.
19
- Вятърът, заслушан в себе си
е тишина, -
две перушинки си пошепнаха.
20
Дори примигването на клепача
е драскотина
върху кожата на тишината.
21
Безмълвие,
беззвучие,
и тишина,
луни еднакви
и слънца еднакви.
Нима животът ни не се е състоял
и нищо ли наистина не се е случило?
22
Толкова почтена тишина,
че даже никаквата сврака
се засрами от гласа си.
23
Тишината е усилие на времето
да заличи от себе си
следите му безволни.
24
Съсък на коса във тишината.
Време ли е вече?
25
Две трапчинки се усмихваха.
- Каква симетрия съм сътворил! -
си рече Бог.
26
Тихо.
Сянка
от криле на спяща пеперуда.
27
Една светулка
потропа любопитно
в тишината ми.
Това бе всичко.
28
На буквите мълчанието,
преди да станат
думи,
ужасява.
29
Нямо време.
Толкова тихо,
че сякаш и тишината
я няма.
30
На вкаменената луна шумът
на нокти
ме изправи.
31
Прохладна тишина.
Дочувам стъпките на самовили.
И чакам.
32
Тишината е
затъкната със мъх валдхорна
или
тромпет без Сачмо.
33
Разрошено море,
а в дълбините - търпелива тишина.
Но докога ли?
34
Приливът - копнежът на
луната към земята.
А отливът?
35
Изпепелена жълта тишина
и бледия език
на умореното море,
облизващ пясъка.
36
Кукумявка се оплете в тишината.
И я разкъса.
37
Нажужена от пчели тишина.
Пладне.
38
Зелени капчици от пот,
избили
по хлъзгавите камъни
от кладенеца
на съня ми.
39
Тишината е глътка ментовка,
недокосната от върха на езика ми.
40
Призори тишината си тръгна
с росни нозе
и ми изневери
с вика на петела.
41
Звезден прах е тишината,
полепен
по черните светулки.
42
- Скандална тишина -
си рече дискотеката.
А после се провикна дрезгаво.
43
По опънатия барабан на тишината
потропва със копито
кончето на пулса ми.
Не съм самичък.
44
Песента на тишината е стаена
в нямото звънче
на възторжена овца,
загледана в звездите.
45
На тишината й беше самотно.
Помоли ме за вик.
46
Ужаси се тишината
защо е луничава,
взряна в огледалото на нощното небе.
Нали бе чернокоса?
47
Веднъж черната кожа на тишината
имаше вкус
на роза.
48
- Какво е тишината? -
запита ме едно глухарче.,
но духна вятър
и го разпиля.
49
Полегнала вълн€ на пясъка,
задрямал вятър
и
беглата следа
от стъпка на луна.
50
Такава тишина,
че капките роса върху тревите
са излишни.
51
Благодатна древна тишина.
Кънти морето.
52
- Забързаните мълчаливи мравки
не оглушават ли от тишината си? -
замисли се един щурец.
53
Тишина
и
празно огледало
гладно
за лицето ти.
54
Ще ми е мъчно
за дървото,
тичащо задъхано
по ливада, наклонена към морето.
Ще ми е мъчно
и когато
няма да го има.
55
Едно магаре
зад дерето
помисли, че е кораб
и акостира в тишината.
56
- Провинциална тишина! -
възмути се мидата
и се затвори в себе си.
А тъй й се танцуваше.
57
Какво по-хубаво
във жегата
от глътка тишина,
стаена
в изпотена бирена бутилка.
58
Един щурец
не разбра тишината
но плахо се опита да я обясни.
59
Невероятно щедра тишина.
Пожелай си нещо хубаво!
60
В колофона ли е скрит
на цигулката звука
или в пръстите
на Паганини.
61
Самоуверено започнах да броя щурците
през нощта,
но не можах да преброя
дори един.
62
- Измори ме Човекът - рече си Бог
и тишината създаде.
63
Нещо гръмна в тишината -
паяче
оплело се е
в мрежата си.
64
Когато поиска
дъждовната капка
може да стане и лед,
но перушинката -
никога
птица.Св. Варвара
Синьото бунгало
юли ’98
Хубаво го казва Ичката:
- Уподобихме се на морупилци.
В древната книга Физиолог не е писано за морупулците, но Ичката знае, че това са свети пилци. Летят над морето край селцето Света Варвара.
Ичката е ром, ром-евангелист. Но не е чел Евангелието.
Черпи ме с ром, а аз него - с бира.
Варварчани не са варвари, а тракийци. И те обичат бира с ром.
Бистър е юлският ден като око на новороден морупулец. Писука си пилецът в гнездото над масата ни, а тракиецът бай Стоян долива в бирата ни ром.
В чашата на Ичката пада перушинка.
Той я хваща нежно с два тънки мургави пръста и я изсмуква внимателно.
А над нас - сенки от морупулски криле.
Тишина.
По-добре не би го разказал и Физиологът.
|
Обратно към [Кръстю Пастухов] [СЛОВОТО] |
© 1998 Кръстю Пастухов. Всички права запазени!
Източник: К. Пастухов, Варварица. Издателско ателие Аб,
София 1998, ISBN 954-737-003-0