Пламък
 

брой 7&8/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

Иван Попиванов

СКРЪБ, БОЛЕСТ И... ЛЮБОВ

 

Книгата "Вълшебният хълм" от Божидар Божилов прави впечатление с непринудения хуманизъм, с чистотата на повествованието, със съчетаването на различни естетически пластове. Както се подчертава още в началото, тя в известна степен се родее с гениалната творба на Томас Ман "Вълшебната планина", от която е получила тласък при интерпретирането, но то като цяло е напълно самостоятелно. В основата на творбата лежат лични спомени и преживявания от труден и критичен житейски момент в биографията на самия автор. Това предпоставя искреността и непреднамереността на стила и съдържателната духовност. Представянето на средата, на обстановката, на отношенията в санаториум за гръдоболни, в един период, когато туберкулозата все още е страшна и почти неизлечима болест и когато се появяват първите лекарства, успешно атакуващи я, дават повод на поета-белетрист да постави сложни въпроси на човешкото битие, проблеми за смисъла на живота и смъртта.

Тревожна атмосфера, напрежение и жажда за живот - това са основни смислово-емоционални определители на сюжетната канава. Но не мислете, че се рисува някаква мрачна апокалиптична картина. Тъжното се реди с весело, жизнено, ведро, в пъстрата поредица на човешките настроения, с редуването на песимистично и скептично, на протест и примирение. Авторът е изградил една уместна условна структура, при която се води диалог, преплитат се различни гледни точки и се осветляват многостранни зрителни ъгли. В сърцевината на повествованието са вплетени и вечните етични и естетически проблеми на доброто и злото, на прекрасното и грозното, с тържеството на истината и красотата. Монологичното повествование създава илюзорното впечатление за достоверност и автентичност в максимална степен с участието на разказвача Хантов, на самия автор или неговия двойник с означението Аз", на героинята Теменужка, както и на възгледи, изразявани от кармелитките.

Очертават се интересни и сложни образи на герои в своеобразието на трагичното и елегичното. Пред прага на смъртта или на заплахата от нея, възниква необходимост от равносметка, с анализ и самопреценка. Какво е било и какво ще бъде? Да или не? Ще има ли бъдеще или няма да има? Тези въпроси, поставени от автора чрез самоизявата на героите, са емблематични за смисъла на човешкото съществувание, за усилията и стремежите, за борбите и пораженията. Виждаме как авторът като фиктивен персонаж невидимо се превъплъщава в героите си, и особено в образа на д-р Хантов. Проличава жизнената позиция на един честен, искрен, сърдечен човек, отзивчив за болките и страданията на хората, които определят неговата идеологическа нагласа от ранни години. Хвърлен в затвора, подлаган на инквизиции, той стига до "жълтата гостенка". Тя променя в значителна степен самосъзнанието му, кара го да се вгледа в загадките на неизвестното, в жизнените зиг-зази. Обича да повтаря сентенцията му: "С раждането на човека идват болестите, наближава смъртта му". В това отчасти парадоксално съжединие се съдържа проста истина, която е колкото проява на песимизъм, толкова на стоицизъм. В същото време се редят и други парадокси, от които може би най-голям е този, че героят е "оптимист и жизнелюбец" във висока степен. Той, който е лекувал стотици тежко болни хора, някои от които са умирали в ръцете му... Собственото му страдание поражда у него сложни размисли за Времето, което не изчезва съвсем, както се съхранява и енергията; това подтиква към творчески пориви, към стремеж да се запомни онова, което е било, с борбата срещу враговете на свободата, срещу самата смърт.

В творбата на Божидар Божилов възлово значение имат своеобразните диалози на д-р Хантов с главната сестра мадмоазел Христофора. Сблъскват се две в много отношения противоположни позиции, в които има и истини, и полуистини, и жизнено верую с отрицание на любовта и на Бога, които (неочаквано) за кармелитката са само една измама...

Но първото отрицание се опровергава от романтичния образ на Теменужка. На прага на смъртта, тя изживява голямата си любов, единствената, мъчителната, която все пак поражда светли пориви, особено когато възкликва: "Как искам да живея!" И още: "Сега, когато умирам, ще позная малко щастие". Пораждат се и противоречиви чувства и мисли, героинята в съвършената си чистота иска да стане развратна. Тук несъмнено има нещо пресилено, но и това е възможно в болестното състояние.

В тази малка по размери повест се включват сложни човешки дилеми и отношения, психологически аспекти за състояния и конфликти, които биха могли да бъдат предмет за цял роман. Но смятам, че писателят е постъпил по-добре, като е казал много неща, а други не е казал, само е загатнал и развил подтекстово. Така активизирано е не само неговото въображение, но и въображението на читателя, което, убеден съм, няма да остане безразлично нито за миг. И в това е успехът на автора, който и тук в много отношения си остава лирик с емоционална възбуда и страст.

 


Божидар Божилов - "Вълшебният хълм", изд. "Графика", 2000 г.

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща