Пламък
 

брой 11&12/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

 120 години от рождението на ТЕОДОР ТРАЯНОВ

Теодор Траянов

КЪМ СВОБОДНИЯ

 

Владей над нас, певецо светъл,
по кръв със божества сроден,
ти идеш, своя трон предсетил,
за вожд вековен отреден!
Ела владей, души събуждай,
в съня им като утрин влез,
светът от химни има нужда,
тъй както никога до днес!

Гранит от слаба плът създавай,
на своя танц ни приучи,
в съня си, който Бог ти дава,
съня на всички нас включи!
Човекът, колкото и малък,
гори в една велика скръб,
очаква той небесен залък
и вечния напитък скъп!

В света не знае още никой
какво е земният живот,
кои са тайните велики
на пъстрия среднощен свод!
Плътта е бренност, земна рожба,
но земен син ли е духът!
Каква божествена заложба
насища видимия път?

Любимец горд на светлината,
свободен от закон и гнет,
ти вредом снемай слепотата,
с която всеки роб е клет,
страха пред мрачната агония
снеми от земните души
и нека звездната хармония
чрез теб човека утеши!

И той, низ твоя сън безкраен,
свободно изживял света,
сам себе си да не познае
в грядущата си красота,
приел великото кръщение
в глагола на Светия Дух,
съзвучността на свойте гении
ще схваща той с най-верен слух!

Един духът свободен само
от вечността се не бои,
той, воин от небесен мрамор,
над всяка смърт и тлен стои!
И тук, де всякой бог умира,
с безсмъртен скиптър ти владей,
мощта предвечна на ефира
в живота ожаднял прелей!

Из "Пантеон", 1934 г.

 
© 2001 Пламък
Българската библиотека!

предишнагореследваща