Пламък
 

брой 1&2/ 2002 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ

Александър Шурбанов

 

ТЕЗИ НЕЩА

Тези неща не могат да се притежават:
кълвачът, прелетял над пътя ми
и прилепил гърди към ствола на дървото ­
с червената железничарска шапка
и с китела от пресен горски мъх
(върви, върви нататък!),
първият пролетен полъх по напъпилите клонки ­
като милувка
и полуусмивката на непознатото момиче,
кестенът, който притегля пръстите ми
                                      сред тревите,
ала в шепата
скоро изгубва своята лъскавина
и се набръчква като челото на старец.
Време е вече да привикна с мисълта, че
тези неща не могат да се притежават ­
трябва да минеш покрай тях,
да ги оставиш,
колкото и да ти се свидят ­
ще са нужни другиму.


ВЪЗРАСТИ

На младини
по-лесно късах розите
и ги поднасях,
сякаш бяха нещо
измислено от мен.

Сега ги гледам
и им се радвам
както са на храста.
Не ги докосвам.

Моля се и вятърът
да пощади
нетрайната им прелест,
като не знае
как да я повтори.


ЮНИ

Едно дръвче ­ рошаво и немирно
за миг се отделя от другите,
подредени край линията,
и се хвърля към влака
с всички свои бухнали клони:
 "Бау!" ­
иска да го уплаши.

Влакът обаче не му обръща внимание.
Той се е затичал по работата,
за която са го изпратили ­
няма време да си играе с маляци!

Само аз,
макар и понесен от влака,
но небръснат,
небързащ за никъде
и посегнал към вятъра
през смъкнатия прозорец,
имам, имам време,
дръвче, имам време,
имам...

 
© 2002 Пламък
Българската библиотека!

предишнагореследваща