Пламък
 

брой 1&2/ 2002 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ

Владо Любенов

 

ОТРУПВАНЕ

Отрупана бе масата с вина
и падаха в нощта метеорити.
И седна срещу мен една жена
с космическа вина в очите...

Ти, седнала до мене, се стопи
и избледня като звезда далечна.
А аз, не промълвил дори "прости",
изсмуквах с поглед шията й млечна.

С очите й се любих до немòщ
на таз жена красива и пияна.
А ти до мен мълчеше цяла нощ,
дори не се разплака и не стана

от масата, отрупана с вина
от масата, отрупана с вина



СЛИВАНЕ

В едно хубаво утро зимно,
без да зная какво е пред мен,
аз започвах деня си сюблимно,
сякаш бях преди малко роден.

Край сребристите чисти дървета
аз вървях замечтан,
и напипвах във мене поета
като скъп талисман.

И унесен от чувство приятно
аз дори не разбрах,
че умирам внезапно, инфарктно,
но когато видях

свойто тяло насред тротоара,
своя труп вкочанен,
от дъха ми последната пара
как замръзва над мен,

аз заплаках ­ невидимо, жално,
като дух много сам,
а снегът заваля триумфално,
на парцали, голям,

сякаш казваше ­ "Нищо не знаеш!" ­
Има толкоз пред теб!
Продължи все така да витаеш,
ти си просто поет!

Продължи, забрави и не питай, ­
ти си точно това.
твойта сянка остава тук скрита,
тук са твойте слова!..."

И във чистото утро зимно,
със почти безболезнен екстаз,
аз стопих се, ­ красиво, сюблимно,
и се слях със нещата край вас...

 
© 2002 Пламък
Българската библиотека!

предишнагореследваща