Пламък
 

брой 1&2/ 2002 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ

Калин Донков

 

БЛУС

Съмнения, възторзи, страх ­
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!

Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд...
Любима, събуди ме вчера!

В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс...
Побързай, целуни ме вчера!

Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: забрави ме вчера...



ОПТИКА

Ако поетът счупи очилата си,
той вече няма нови да си купи.
Поетите са бедни в наше време.

Добре, че няма да брои, да смята,
игла да вдява, гвоздей да забива.
Той има само стихове да пише
и някак с тази работа се справя.

Ако поръчваш стихове за вкъщи,
Не му купувай очила, любима.
Налей му вино в чаша тънкостенна.
Пробутай му любов. Накарай го да страда.
Сълзите на поета са контактни лещи
и думите през тях се виждат истински,
прекрасни, смъртоносни...

 
© 2002 Пламък
Българската библиотека!

предишнагореследваща