КАК
Как да оснежи
своите мисли черни?
Саждите от страхове и безлюбие
как да оснежи?
Онемявам от завист,
като гледам премъдрата белота
на рилските скатове,
оскрежените борове,
елите
оваляни в снежни глухарчета,
тънки нанизи от следи
на пробягала божия милост.
Да тръсна ли
ей онова
ангелско крило над главата си?
Дали ще белна и аз, цялата
пречистена,
причестена,
възсияла, избавена?
Или ще остане
тъмното
в корените
на нескопосано боядисаната
моя несрета?
НАКАЗАНИЕ
Не прозрях.
Беше този, който исках да бъдеш.
Не ти самия. Той.
Бях съчинила пиесата,
твоята главна роля,
декора, костюма ти, репликите,
гласа ти...
Бе герой на юношеска сцена.
Зад рампата
на детската измислица.
Дадох ти думи и жестове,
снага на Парис.
Беше този, който исках да бъдеш.
Не ти самия. Той.
Приших ти оригинален ум,
нежност,
ирония,
мъжко безстрашие,
вярност.
Бях захласната.
Бях шантаво влюбена.
После счупих, по воля на случая,
не очилата с луди диоптри.
Себе си. На парчета.
