Пламък
 

брой 1&2/ 2002 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ

Петър Караангов

 

ТВОРЧЕСТВО

На Тадеуш Ружевич

Тоя свят е подробно описан,
вече нищо не може да ни учуди ­
в него бисерът изразява бисер,
пеперудата ­ пеперуда.

Пеперудата лети изкусно
в своята лятна зала.
Но защо раковината пуста
плаче като ограбена катедрала,
през която времето преминава,
влачейки пушеци и сезони?...
Само аз, на брега изправен,
не преставам ветровете да гоня.

И се мъча да реставрирам
катедралата в мен самия.
Възстановявам света, намирам
смисъл в цялата бъркотия.

Но съм толкова необичан!
И съм толкова непотребен!
Като паяка, който извлича
паяжина от себе си.


КОМЕТА

В студеното небе на тая пролет
комета мина във далечен полет.

Край пътища и черни коловози
посрещнаха я вишневи експлозии.

Със див копнеж и със надежда плаха
и моите ръце я призоваха:

Небесна скитнице, не си отивай,
постой над тежките засети ниви,
над птицата замислена на клона,
над моста на реката, над кантона,
над примирените ръце човешки,
над клетвите, над думите ни тежки
и над момичето, което плаче
самичко зад стъклото, затова че...

И нека влезе твоето сияние
във градовете пълни със ридания.

Постой, небесна скитнице! Не бързай!
Ела, изтрий световните ни сълзи.

1997 г.


ДОМ

Отиват и се завръщат
хора, сезони, ята.
Само нашата къща
няма да светне в нощта.

Къщата вече я няма,
няма го шалът зелен,
мама също я няма...
Има ме само мен.

Има ме. Още малко...
Свети моят живот
като забравена ябълка
във декемврийско дърво.

В това бистро поречие
вече няма къде
пътят грижовно-вечерен
да ме отведе.

Есента мина-замина
наметната с дъждове.
В порутената камина ­
снегове, снегове.

1997 г.

 
© 2002 Пламък
Българската библиотека!

предишнагореследваща